Позата на моя живот! Да, така е... като да живееш в сянката на самия себе си... или поне на това, за което те мислят другитe...
Сутрин е... всичко е все същото. Изправям се рязко, поемам дълбок дъх, сякаш са ме уболи с игла по петата.
Вината се появява с първото премигване, защото аз не съм добрата измъчена героиня. Аз съм лошият герой в тази история... А тя е пропита от баналност.
26.03.2008
Препълнено заведение, алкохол, цигари и много, много силна музика. Живот, който не съм вкусвала от адски много време. Бира в ръката ми, танцувам, опитвам да се впиша... все пак поредното емо. Някакъв ме бута, имала съм яка коса - пука ми. Още бира... Гергана танцува с някакво момче, секси е, даже ужасно много. Изглежда като мен, бас ловя, че слуша Enter Shikari или Avenged Sevenfold. Татойровки... секси е, но е без значение аз съм с друг. Петнайсет минути, навън сме... отиваме към друго място... той е там, заговаря ме, опитвам се да изглеждам сладка... глупаво е. Напомня ми на вокалиста но Blackou ...