Ех, какви времена бяха! Нямаше алкохол-менте, нямаше толкова полицаи по пътищата. И коли нямаше… Предприятието ни имаше служебен автобус. С него ходехме на работа и на банкети. Коледа не беше кой знае какъв празник тогава. Бях млад и натоварен с тежката задача да отговарям за шофьорите. Всеизвестно е че никой не се справил с тях. Нито Хитлер, нито Сталин. (Но една жена, шеф на гаража в УБО, ги беше вкарала в шише.) Чествахме Нова година служебно на Коледа. Дойдоха проверяващи от окръжното управление, направен беше отчет на дейността и после – веселата част. Като всеки банкет, и нашият тръгна по протокол. На масите бяха сервирани ракии и салати. Първа фаза – поздравления за изпълнения план, приветствия, пожелания, тостове… Както е прието, един говори, всички слушат. Домакинът ни беше дребен човек, ама голям зевзек. Щом попремина първата фаза, взе една китара и дръпна няколко подгряващи акорда. Обикновено разчитахме на него за поддържането на доброто настроение. Срещу него седеше една да ...