На следващия ден в уреченото време се запътих към спалнята. На вратата видях надпис:
‘Днес очаквам Аладин’
Малко се замотах в търсене на подходящ костюм, ама не след дълго бях пак пред вратата – ‘Чук , Чук’ – ‘Влез’ . Стаята изглеждаше доста .. различно. Тя се беше омотала в дълъг воал, седеше на кревата с блеснали очи, а самият креват беше заобиколен от по-едри кукли. Огледа ме изпитателно и каза едно ‘Хм , постарал си се’. На стената висеше грамаден килим, всичките й играчки бяха наредени по пода в полукръг около него – кукли, войници, слончета, каруци ... На повечето от тях на главите им бяха навити тюрбани ... Много внимателно се запровирах между участниците на сцената и когато стигнах до кревата се отпуснах почтително на земята в поклон:
- Как спа моята заповедница тази нощ?
- Това не е по текста! – ме сряза веднага – Почакай малко, не сме започнали още!
Подкани ме да се приближа и ми напъха нещо в ухото. С царствен жест ми посочи мястото – пред килима. Заех го неразбиращо и .. пр ...