На следващия ден в уреченото време се запътих към спалнята. На вратата видях надпис:

‘Днес очаквам Аладин’

      Малко се замотах в търсене на подходящ костюм, ама не след дълго бях пак пред вратата – ‘Чук , Чук’ – ‘Влез’ . Стаята изглеждаше доста .. различно. Тя се беше омотала в дълъг воал, седеше на кревата с блеснали очи, а самият креват беше заобиколен от по-едри кукли. Огледа ме изпитателно и каза едно ‘Хм , постарал си се’. На стената висеше грамаден килим, всичките й играчки бяха наредени по пода в полукръг около него – кукли, войници, слончета, каруци ... На повечето от тях на главите им бяха навити тюрбани ... Много внимателно се запровирах между участниците на сцената и когато стигнах до кревата се отпуснах почтително на земята в поклон:

     - Как спа моята заповедница тази нощ?

     - Това не е по текста! – ме сряза веднага – Почакай малко, не сме започнали още!

      Подкани ме да се приближа и ми напъха нещо в ухото. С царствен жест ми посочи мястото – пред килима. Заех го неразбиращо и .. представлението започна.

     - Alexa, 1001 нощ Аладин и Шехерезада, сцена 51, пазара! .. pls . (*)

     - Yes , mem – се чу от една джаджа.

      Чак сега забелязах щуротийката на Amazon (**), комплектована с малко екранче – източен пазар, тълпа, брадати хора и забулени кадъни, войници с копия, волски коли, сергии с източни плодове .. на малък подиум стои Аладин и обайва хората с приказки само и само да му купят килима.

     - Чакай чакай! – Ани се беше изправила върху леглото и възмутено ръкомахаше. Звънна с едно звънче и в стаята влезе .. Боб, дегизиран като източен търговец. Смота ни в един почти празен ъгъл и каза:

     - Alexa, Маруф Обущарят, сцена 5, пазара! .. pls ...

     - Yes , mem.

     - Боб .. ама силно и убедително, тук имаме реална приказка !

      И така – Боб сложи покровително ръката си върху рамото ми и занарежда :

     ... ' Утре ще ти дам хиляда жълтици, едно магаре, което ще яхнеш, и един роб, който ще върви пред тебе и ще те доведе на пазарището. Като дойдеш там, аз ще бъда между търговците, ще те поздравя, ще ти целуна ръка и ще почна да те възхвалявам. И всеки път, когато те попитам дали имаш еди-каква си тъкан, ти ще казваш: „Много.“ А когато другите търговци започнат да ме разпитват за теб, аз ще те представя за много богат и щедър човек и ще им кажа: „Наемете му дюкян и склад за стоката.“

      Ани се беше покрила с чаршафа така, че се виждаха само блесналите й очи. След края на репликите тя енергично отметна чаршафа, скочи и запляска с ръце. Вълна на възхита заля цялата стая. Дотича до нас, избута Боб до кревата си и му връчи едно копие – ‘Ти ще бъдеш началник на охраната ми ! Тези, отстрани са носачите на носилката, сръчквай ги да не ме катурнат! А ти, Джей – бързо пред килима!’

     - Alexa, 1001 нощ Аладин и Шехерезада, сцена 51, пазара! .. pls .

     - Yes , mem.

      Бързо се върнах на изходна позизия пред килима и в ухото ми се започнаха да се леят неговите слова и ... разбрах, заех си позата пред килима, размахах театрално ръце и започнах да убеждавам присъстващите кукли да ... .

     ... 'Насам народе! ... Насам народе! ... Идвам от чудни далечни страни ... приказни и несметни богатства .. коприна и елмази .. скъпоценни камъни и златни съдове .. Този килим е изработен от неземна красавица на лунна светлина, която е вплетена в тъканта, както и  мъката й по любимия, който е изгубила и търси по света ...' -  и по текста на Q то.

      Ани сръчка Боб и Началникът на нейната охрана заповяда на носачите да грабнат носилката и да занесат своята повелителка на пазара. Този път тя беше седнала на кревата, воалът беше изкусно омотан около главата и около дрехите й за да бъде абсолютно инкогнито. В един миг тя вдигна ръка, носачите пуснаха носилката на земята и тя изпадна в захлас попивайки атмосферата на пазара, очарована от магическите краски на килима и словата на Аладин .. мойте де. Накрая леко отметна воала и показа лицето си и красивите очи:

     - Човече , прекрасен е , купувам го , утре да ми го донесеш в палата ми !

     - За мене е удоволствие да ви служа – трепетно казах аз, разпознавайки повелителката на замъка на феите и на града ...

      Беше страхотно, всички бяхме завладени в еуфорията на приказката и даже просто вътре в себе си исках да съм истинския Аладин, тя да е истинската Шехерезада и да потънем заедно в невероятните дълбини на 1001 нощ.

      Следващите дни бяха приказни, невероятни, бяхме потънали до уши в нея ... до момента, когато получихме пратката от Пр 11, и тогава се започна .... Като начало чухме от стаята й необикновен шум и тракане и всички се спуснахме на помощ. Заварихме приказен принц в стаята й, конят му се чудеше къде точно да намери трева за хрупане и чудно защо, но не се чуваше тракането на подковите му из цялата стая, самият принц беше готин и като истински приказен принц беше захвърлил сабята си, дрънкаше на някакъв старинен струнен инструмент и с изящен глас пееше и рецитираше дитирамбите си. Ани се беше сгушила на кревата, леко уплашена, а до нея щъкаше малко дръгливо кученце .. май беше от породата чиху .. няма значение. ...... А по нататък представленията ставаха все по грандиозни . ама за това - после

......

(*) ... /movies/hiljada-i-edna-nosht-aladin-i-sheherezada... 

(**) Alexa, Amazon