Всичко вървеше по мед и масло. Пациентката ми (ни) бележеше сериозен напредък. Вярно – все още не беше готова да я заведем всред хората, не беше свикнала с новото си тяло, а и постоянно казваше, че мъжете сме странни същества. Препичаше се на слънце, излягаше се на огромния шезлонг до басейна, играехме тенис, яздехме коне, но винаги усещах, че я е страх от срещата с външни хора. Вероятно това се дължеше на анатомичния корсет, с който бяха свикнали да я виждат и на съжалителните погледи на околните. Днешният сеанс протече доста по – различно.

      След ‘Влез’ , още на първата стъпка ме настигна една възглавница. Бях малко очуден от такава агресивност, но като се бях хванал на играта нямаше мърдане. Внимателно я отместих и докато кажа едно – ‘Ъъъъ’ ме настигна друга. Тя беше, както винаги в раздърпания си пуловер, но този път явно много войнствено настроена. Очите й искряха, предполагам, че този път искаше да си поиграем на детска градина. След кратка дискусия решихме, че всеки от нас трябва да разказва нещо детско и като отличителен знак за разказвач, трябваше да носи шапка.

      Пръв сложих шапката аз. Приближих се до леглото и започнах да разпитвам Мечо, дали Ани е било послушно момиче, дали си е измило зъбките преди лягане, дали той ( Мечо ) й е разказвал приказка за заспиване и дали ... Двамката – Ани и Мечо клатеха положително с глава и явно ми се присмиваха на строгостта. За смегчаване си сложиш червеното топче на носа, слад което те бяха напълно мои – хилеха се до припадък и едвам ме изтърпяваха, защото те искаха да вземат главната роля на разказвач. Следващият беше Мечо – нахлупихме му шапката и той каза едно ‘Мрррр .. или Ррррр’ (не бях сигурен) и ни показа опашката си. Ани грабна шапката и ентусиазирано започна:

     - Снощи бях мнооого послушно момиче, отидох и си измих ръцете, очите и зъбките.

     - Чакай, чакай , направи ли го като добрите деца – прекъснах я , и затананиках:

Хей ръчички, хей ги две

Те ме слушкат най-добре

Едната мие другата

А пък двете лицето
 

     - Оооо, да, да ,... – продължи тя ..

Да се хванем за ръце

Да направим колелце

Трака трака тракалце

Ти си нашето хорце

Хайде всички ред по ред

Че да тръгнем все напред

Хайде крачка едно две

Да вървиме две по две.

      Грабнах я за ръцете, нахлупих шапката .. и преди да се завъртим в колелце една възглавница ме намери.

     - Аааа, не, Ани не е била много послушна, виждам й по очичките.. Я кажи ‘Ааа ..’ – и продължих

Чичо Доктор като каже

мама с камфор да те маже ...

      В този момент някой потропа на вратата и .. в стаята се вмъкна Лу, като носеше нещо огромно. Тримата се .. не бе, Мечо зяпна от изненада, а ние двамата , боричкайки се кой да е първи се насочихме към колета. След това .. хвърчаха парченца от опаковката .. след огромната кутия се показа по-малка – спогледахме се за секунда и ... продължихме да късаме, да късаме .. за да сме първи .. не беше ясно защо, но късахме и се заливахме от смях. Накрая , в най – малката кутийка се появи ..листче, където пишеше:

Нещотърсач

Третия прешлен отгоре надолу,

SOS , упътване вътре ,

‘Шарик’ , Шукай’ , ‘Пшинйешч’ , ‘Поврут’, ‘Зникач’

      Бяхме разочаровани, бавно се върнахме на кревата и поразменихме по някоя и друга възглавница за поддържане на тонуса и доброто настроение и ... и нещо ми щукна, спомних си малки пасажи от другите упътвания. Там се споменаваше нещо за нещотърсача , за настройките и лимитите му. Събрах две + две и .. продължих от мястото на прекъсването ...

Няма да те слуша мама,

ще те хванем с нея двама!

Че тогаз да знаеш

колко ще се каеш....

     - Айде сега да видиме къде го боли момиченцето .. Ааааа? ... Аааа !  .. Дай да видим гръбчето, аз като чичо Доктор трябва да го преслушам ..

      Тя ме погледна подозрително за секунда, ама след това ентусиазмът й взе връх и легна по корем. Треска ме затресе! С треперещи ръке внимателно оголих гръбчето й. Беше перфектено! Направо от желанието ми да се разходя там ме втресе и със сила овладях ръцете си. Бях ужасен и от факта, че включването на рефлекса на удоволствието на жената за мачкане по гърба е за цял живот и .. по неволя, изпълнявайки инструкциите на фирмата и на баща й, трябваше да съм първият й! Изчистих съзнанието си от всякакви скрупули, като оставих една единствена мисъл – Трябва !

      Страхливо прекарах ръката си по кожата на гърба й и отчетливо усетих първоначалната тръпка на екстаз в двама ни. Насочих се към третия прешлен и ясно напипах издатинката. Ами сега .. SOS .. как да му кажеш .. хм , хм, ами да -три къси натискания, три дълги и три къси ! И ...

     - Ти какво ми правиш там !!! – тя изпищя и впоследствие дочух членоразделно едновременно сърдития и развълнуван глас на Ани

     - Чичо Доктор проверява .. тук има нещо ... чакай малко .. -

      За уталожване на първоначалния стрес прекарах дланта си няколко пъти около отвореното капаче на .. имаше нещо като сейф на гърба ! Имаше разни щуротийки вътре, добре закрепени и малко упътване. Не ми беше ясно какво трябва да правя, затова произнесох първата дума от листчето

     - Шарик !

      Веднага отстрани се появи малко дръгливо кученце чиху .. започна радостно да подскача около нас, като се опитваше да близне Ани. Моментално капачето се затвори, а тя почти подскочи от изненада, огледа се и ... радостно каза

     - Кученцеееее ! От къде се появи? ..  Как се казва ?

     - То си пише – Шарик.

      Тя го прегърна шастлива и го залюля като бебче. Поигра си известно време и си спомни докъде бяхме стигнали. Легна пак по корем, като притискаше кученцето. Аз се възползвах от случая и продължих разходката си по гърба й. Тя се беше се отпуснала в тотално разложение от кеф, когато очите й попаднаха върху листчето:

     - Шарик ... Шукай ? ! ?  ....           Бам! Пред нея се появи флаконче с плажно масло

     - Шарик, Пшинйешч –                 появи се още едно флаконче

     - Шарик, Поврут –                      флакончетата изчезнаха.

     - Шарик , Зникач –                       кученцето изчезна

      Тя се разтревожи , започна да търси кучака и да мърмори – ‘Шарик , шарик ‘ – кучът се появи веднага.

      Няма да ви разказвам по-натаък, защото на игра започнахме да се шегуваме и да си искаме най – различни работи, някои от които се оказаха незаконни. Помня, че последно нещо, което трябваше да върнем, бяха две кюлчета злато от трезоора на Bank of England. А това, което остана в стаята накрая беше грамадна купчина перушина ...

.....

Упътване:           

 Шукай Шарик - неутронната джаджа, търси и донася това, за което си мислите в момента. 

Фабричната настройка позволява управлението му единствено от притежателя , тоест Ани.

Шарик                    самият нещотърсач

Шукай                    търси

Пшинйешч             донеси

Поврут                   върни

Зникач                   изчезни

П.П. Абе вие не сте ли гледали 'Четиримата танкисти и кучето' ....... Ъ .. ?