Всичко вървеше по мед и масло. Пациентката ми (ни) бележеше сериозен напредък. Вярно – все още не беше готова да я заведем всред хората, не беше свикнала с новото си тяло, а и постоянно казваше, че мъжете сме странни същества. Препичаше се на слънце, излягаше се на огромния шезлонг до басейна, играехме тенис, яздехме коне, но винаги усещах, че я е страх от срещата с външни хора. Вероятно това се дължеше на анатомичния корсет, с който бяха свикнали да я виждат и на съжалителните погледи на околните. Днешният сеанс протече доста по – различно.
След ‘Влез’ , още на първата стъпка ме настигна една възглавница. Бях малко очуден от такава агресивност, но като се бях хванал на играта нямаше мърдане. Внимателно я отместих и докато кажа едно – ‘Ъъъъ’ ме настигна друга. Тя беше, както винаги в раздърпания си пуловер, но този път явно много войнствено настроена. Очите й искряха, предполагам, че този път искаше да си поиграем на детска градина. След кратка дискусия решихме, че всеки от нас трябва ...