Нервно ми беше. Два дни утрепах в разглеждане в нета за информация за дупката в която щях да хлътна. На пръв поглед – нищо необичайно – цифри, дати, проекти, снимки на грандиозни строежи, корабостроителници, прекрасни зелени ливади приютили неговите резиденции ... Бях се нагледал и на холивудски филми за Пепеляжки, интриги с прислужници, афери с градинари ... винаги в корена им се криеше гнездо на оси преплетени с мистични или мрачни обитатели като домашни духове или заровени тайни ... една такава атмосфера, която ми беше чужда в корена си и органически я пренебрегвах. Бях свикнал на свободата си, особено когато се реех на парапланера си. Отново и отново разглеждах поканата за предварителна среща. Четейки я, в ушите ми започваше да свири вятърът и да виждам долу на земята безкрайната й красота, бубулечките щъкащи забързани и безсмислено, техните смешни играчки като колички и корабчета, възможността да обиколя целия свят на крилете на паричките, дето щях да заработя. А когато оставях поканата на масата, тялото ми започваше да потръпва и даже да се тресе в усилието да се държа намясто, за да не се поддавам на привлекателната сила на тази черна дупка, на месомелачката и тресавището което беше вътре, от което нямаше измъкване. И не само физически.  Там всичко си имаше цена. А вероятно това щедро предлагане на пари беше разчело и включило и цената на душата ми. Не ! Не се продавам! Не ...

      В гневното си решение за отказ включих следните наказания за хартийката - изгаряне, изхвърляне, скриване под килима, анатемосване ... и хвърляне на нещо тежко ... И – започнах в обратния ред да изпълнявам заканата си, първо грабнах вазата и ........ рязката болка в ръката ми припомни Наполеон, гърлото ми се сви от ръцете му и си припомних и шакфчето с твърд алкохол и заключалките и нощните смени ...

.....

      Стоях пред вратата му, където секретарката любезно ме насочи. Няколко мига на раздвоение или разтроение или на мигове на безпаметност и надежда за помощ от Провидението ... отнийде помощ не иде, та просто ръката ми машинално се протегна и плахо почука. След одобрителното ‘Влез’ , плахо пристъпих напред към моето заколение.

      Симпатичен възрастен мъж, облечен в работната си милиардерска униформа, стана, стисна ми ръката и с широк жест ми каза да се настаня. Постоя известно време изпитателно разглеждайки отсъствието на вратовръзката ми, отсъствието на задължителния шикарски костюм, спортните ми обувки, хмъкна нещо неопределено с нюанс на положителност и отиде до прозореца и застина с гръб към мен. Размърда се след дълбока въздишка, извади от един шкаф осем милиметрова допотопна киномашина и я нагласи срещу екрана. После бръкна дълбоко в едно от чекмеджетата си, внимателно отвори неголяма червена картонена кутия и започна да изважда ... писма, снимки, детски играчки, биберонче дрънкулка.. Най накрая и най отдолу извади малка ролка с филм. Постави я на машината.

Без нито една дума

      Спусна завесите и в синхрон с равномерното тракане на екрана се появи безкраен плаж, море, развети от бриза знамена на спасителната кула .. малко момиченце рови с лопатка пясъка и строи дворец ... огромна надуваема топка се търкулва към нея, следвана от млада усмихната жена ... жената я прегръща, разрошва косата й, целува я по бузата и взема друга лопатка за да помага в строежа ... момиченцето прегърнало огромен пояс и щастливо цапа във водата ... младата жена коленичила на брега с радостна и щастлива усмивка ... протегнатите й ръце подканват детето да излезе от водата за да я сграбчи в прегръдка ... детето влачи пояса и с несигурни стъпки върви към майка си ... едното му краче е по-късо а ходилото стърчи настрана ... стойката е леко странна и изкривена ... лентата свършва и минута две на екрана остава само светло петно.

      Чувствам се чоглаво докато той с приглушен глас започва:

     -Това е дъщеря ми, на пет годинки, беше се родила с малформации...

Наколко момента на мълчание

     - От тогава тя претърпя серия операции за закрепяне на положението докато порасне,  беше твърде малка. На всичко отгоре веднъж катастрофирахме и пожарникарите я извадиха с труд от колата. Вече е достатъчно голяма и имаме насрочено лечение в хирургията и пластиката. Познавам ги тези месари, тяло могат да направят каквото си пожелаеш, трябва й огромна помощ за душата.

Наколко момента на мълчание

     - Надявам се че съм ясен, надявам се че и вие разбирате. Приемате ли работата? Условията предполагам са ясни, някакви възражения?

     - Да -  промълвих без някаква съзнателна дейност, чувствайки, че скачам в дупката .. Затворих очи –         Само ,, възнаграждението е прекалено ..

Наколко момента на мълчание

     - Попълнете документите при секретарката ми. Имам две допълнителни условия – официално ви назначавам за асистент на пластичния хирург ... и второ – такъв договор не сме подписвали и .. без физическа близост извън нормалното

Стиснахме си ръцете и с омекнали колена се запътих към изхода..

....

Забележка - Следващата част, се намира на  - https://otkrovenia.com/bg/proza/dupkata-pr-5