Нервно ми беше. Два дни утрепах в разглеждане в нета за информация за дупката в която щях да хлътна. На пръв поглед – нищо необичайно – цифри, дати, проекти, снимки на грандиозни строежи, корабостроителници, прекрасни зелени ливади приютили неговите резиденции ... Бях се нагледал и на холивудски филми за Пепеляжки, интриги с прислужници, афери с градинари ... винаги в корена им се криеше гнездо на оси преплетени с мистични или мрачни обитатели като домашни духове или заровени тайни ... една такава атмосфера, която ми беше чужда в корена си и органически я пренебрегвах. Бях свикнал на свободата си, особено когато се реех на парапланера си. Отново и отново разглеждах поканата за предварителна среща. Четейки я, в ушите ми започваше да свири вятърът и да виждам долу на земята безкрайната й красота, бубулечките щъкащи забързани и безсмислено, техните смешни играчки като колички и корабчета, възможността да обиколя целия свят на крилете на паричките, дето щях да заработя. А когато оставях по ...