Докато се къпя и водата от душа умива кожата и косата ми от мръсотията, в мен се раждат най-разнообразни идеи.
Стихове...
Сентенции...
Изречения...
Образи... Цели видеоклипове, понякога!
Многоточия...
Все неща, които рядко записвам, защото след като изляза от банята, а парата се отдръпне от порите ми и хавлията ме обвие със сухия си мъх – винаги ги забравям, нямам време да грабна нещо за писане – вместо това бързо притичвам с босите си, наквасени от варовитата вода крака в съседната стая и клякам до печката, за да се стопля (особено през декември, любимия ми, омразен, рожден месец). Капките попиват в новата, пореста кожа на хавлията и забравям.
Подсушавам тези капки от спластената си като водорасло коса, оплитам я двойно, а тя пада като хладна тръпка по извивката на гръбнака ми. Гледам тъпо в огледалото очертанията си, гърдите с леко настръхналите косъмчета по тях, новия цвят на една непозната преди това изкъпване плът, а всичко, което съм измислила, полузадушена от горещата пара и лют ...