Грен се събуди от упорито почукване по вратата на новата им стая. Лиза спеше в обятията му , но след няколко секунди също се размърда и отвори очи. Избраният воин извади ръката си изпод голото й тяло, като я целуна по рамото и стана бавно. Протегна се и нахлузи кожения си панталон, за да отвори. През високия прозорец влизаше утринната светлина на слънцето и образуваше малък правоъгълник почти в центъра на дървения под. С магьосницата още не бяха разопаковали дисагите с багажа си и те стояха захвърлени до широкото легло. Снощи бяха хапнали набързо и веднага легнаха да спят , твърде изтощени дори да говорят и планират. Мръсните чинии, прибори и табла от обилната вечеря още бяха на масата за хранене , а дрехите им лежаха разхвърляни по пода до спалнята.  “Напълно недопустимо за героите , избраници на Божеството! ”- помисли си Грен още сънен и се усмихна на себе си. Направи няколко крачки към вратата и подтисна голяма прозявка, след което дръпна резето и отвори. Отпред стоеше Рикен с плаха усмивка на лицето си. Младокът не издържа и огледа с нескрито възхищение мускулестия торс на воина пред себе си, след което каза бързо:

- Командир Корнел ме праща, сир ! Трябва да говорим, че  нося новини ! Рикен ще ви чака долу и ще заеме маса, мистър , за да закусите и да ви известя!   

- Добре , синко! Ще се оправим бързо с Лиза и ще слезем! - отвърна му усмихнат избраният боец и скри нова прозявка с дланта на ръката си. - Идваме след десет минути !

Младият ловец само кимна , също плахо ухилен , обърна се и слезе по стълбите.

- Хайде, Лизи!  Да разберем какво става ! Ще има време да  поспим още  по-късно, надявам се ! - рече Грен на любимата си и тя започна да се размърдва , още полу-заспала и след малко също стана от леглото.

 Десетина минути по-късно,  двамата влюбени вече слизаха по каменното стълбище и след малко се озоваха в помещението за хранене, на “При Фения”. То беше почти претъпкано с много народ, като освен тъмнокожи хора от племената имаше и доста странни създания , явно гости в Джак-ран от кой знае къде. Всички клиенти на гостилницата  се хранеха и пиеха весело и говореха , някои от тях на доста висок глас. Няколко тъмнокожи момичета, с голи глави и в униформи от кожа и плат се движиха грациозно между масите и сервираха на гостите храни и напитки. Грен забеляза младия Рикен да му помахва от  една маса в близост до широката камина на дървената зала и с приятелката му се насочиха бързо натам. Много мъже извръщаха глави , за да зяпат след  ослепителната Лиза , както и да я обсъждат тихо по между си с ръце на  устите . Избраният воин показно я хвана за ръката и я целуна по бузата , докато вървяха към своята маса и видя доста разочаровани и подразнени физиономии.

Невръстния ловец Рикен беше вече поръчал закуска и напитки и търпеливо чакаше приятелите си да седнат при него. Когато едрият, мускулест избран воин се настани на стола  до него и го потупа по рамото приятелски, младежа видимо се успокои. Някои от посетителите на заведението  бяха хвърляли  странни погледи и на Рикен , но решиха да си гледат работата при респектиращия вид на Грен.

- Добро утро, миличък! - рече Лиза на младото момче и го озари с чаровната си усмивка.

- Добро утро , мис ! - отвърна й младокът и ги подкани с ръка да закусват. - Рикен поръча да не се бавим излишно, дано ви хареса храната ... “При Фения” с слави с добра кухня! Рикен вече е закусвал , тъй че всичко е за вас!  

Избраниците на Божеството се спогледаха доволно усмихнати и започнаха да се хранят и пият.

Момчето почака няколко минути , с видимо нетърпение да започне да говори и да изпълни дадените му заръки. Грен досетливо му се усмихна с пълна уста и му рече:

- Можем да слушаме и да се храним едновременно, Рикен ! Кажи ни какво стана на съвета ви! Каза ми че имаш новини от командир Корнел!

- Главният командир тръгна заедно с господаря Дък обратно към лагера на пострадалите от битката с фенговете , мистър! Взеха много ловци и лечители , както и коне и каруци с  провизии и лековити отвари! Вождът позволи и одобри плана и действията на господаря Корнел, но е решил да го прати лично обратно , а той и мистър Дък са неразделни! Имат си вяра и се знаят отдавна... Та затуй Рикен е пратен при вас, сир ! Да ви помага и развежда из града и да изпълнява покорно ако искате нещо! Спасителната мисия ще отнеме няколко дни предполагат ловците и в туй време Рикен ще е край вас! Рал-ат е искал да се срещне с вас и с мис Лиза още днес , ала командир Корнел държал лично да ви представи и заведе при него! Чеее.... имате няколко дни време да си отпочинете и да разгледате Джак-ран ! А Рикен ще ви е нещо като помощник и водач , ако нямате против разбира се, или ако не пожелаете друг с повече опит...

- Звучи страхотно ,миличък! Няма да се намери по-добър и способен от тебе  да свърши тази работа! Изобщо не се тревожи! С Грен ще се радваме ти да ни разведеш и помогнеш! -отвърна му Лиза с широка усмивка, след което продължи да се храни бързо. Явно тялото и още не се бе възстановило напълно от мощната, огнена стена и имаше нужда да си възвърне бързо силите с вкусната закуска. - Та щом ти ще ни водиш и ще отговаряш за нас , аз веднага мога да те помоля за нещо много важно! Ще можем ли да намерим една свободна шатра или колиба , която да е на усамотено място където няма да ни безпокоят ! Трябва да забъркам отвара на мен и мистър Грен , миличък!  Отвара, която ще ни помогне после, щом тръгнем към пещерата на звяра, за да се преборим с него!

- Рикен се сеща веднага за такова място, мадам! Рикен ще ви заведе в неговата шатра и ще иде да спи при майка си, за колкото време е необходимо ! При мама има много място и тя няма да има против и ще е горда с Рикен, че може да е от полза  !  Той и разказа за вас и господаря Грен , за великаните и за магиите и на нея не и се вярваше че е възможно, ама беше възхитена и горда! Рикен може да ви заведе в палатката си още след закуска ако желаете, мис! Само да сте съгласни и да му позволите да помогне! - рече тъмнокожото момче със силен ентусиазъм и горящо от желание да е от полза.

- Звучи чудесно, миличък! Но нека е по-късно , а не веднага след закуска! Имам още една молба към тебе , която също е от изключителна важност! За отварата ще ми трябва и добра помощничка! Искам да намериш Калийн и да я доведеш при мене, възможно най-бързо , ако тя се съгласи да ни помогне, разбира се! После ще ви дам допълнителни заръки! Ще може ли да ми доведеш Калийн до няколко часа , млади ловецо? - попита го магьосницата и го загледа сериозно , за да внуши важност в молбата си.

- Рикен ще я намери бързо, мис!  Тя ще дойде, Рикен е уверен и ще убеди и нея , че е важно и че имате нужда от нас! - закима енергично тъмнокожото момче.

- Браво, момчето ми! Хайде тичай да я потърсиш! Ще се срещнем, тук в гостилницата, след два часа! С мистър Грен ще се разходим из пазара наблизо и ще се върнем веднага след това в уреченото време! - каза доволна Лиза и бутна празната си купичка от закуската напред.

- Добре ,господарке! Рикен ще я доведе след два часа тука, в “При Фения”! - рече ентусиазираният младеж и скочи от масата. - Рикен ще ви остави кесията си с монети щом ще ходите на пазара ! Командир Корнел ми даде доста жълтици , че да мога да ви осигуря каквото ви е нужно ! - добави момчето и остави пълната си торбичка с пари на масата. -  До скоро!

Грен също му се усмихна и след малко приближи глава към Лиза , която му бе дала жест да се наведе към нея. После му рече шепнешком , щом Рикен излезе от гостилницата:

- Щом имаме няколко дни , ще забъркаме отварата, за да говорим с Божеството Рагиел! Децата ще са ни от полза ! Остави ме да организирам цялата работа и да говоря с тях за каквото е нужно! Хайде , да идем до пазара! Ще ми трябват някои билки и съставки! Дано има някоя сергия тук, от  която да можем да ги купим!

Лиза грабна кесията с монети и с любимия и станаха от масата за да излязат от “При Фения” на улицата отвън.

 Павирания път беше пълен с народ. Чуваше се глъчка от висок говор на многото същества, които едвам се разминаваха край дървени сергии и дюкяни, а продавачи викаха и махаха с ръце , за да предлагат стоката си: главно кожи и рядко месо, но имаше и оръжия, платове и ядливи растения и гъби. Грен се оглеждаше любопитен , хванал любимата си за ръката за да не я загуби , докато се движеха внимателно между хората по претъпканата улица. Магьосницата спря до един дюкян за насоки и попита на къде да поемат за да намерят  добра билкарка. След като ги ориентираха,  те  продължиха да вървят напред между народа на Джак-ран и многолюдния пазар.

-Мистър! - рече някой с неприятен писклив  глас и грабна ръката на избраният воин. Той се извърна и в първият момент се стъписа , защото си помисли че вижда пред себе си врачката Маггана , при която го бяха завели от Ивънуел, ден след идването си за надпреварата. Паяко-подобното същество пред него, в дрипи , с къс бял косъм и щипки край устата го стискаше за ръката и гледаше някъде в страни , явно напълно сляпо, с многото си помътнели чифтове очи.

-Мистър , аз не виждам ала усещам и зная много! Ти не си случаен воин ! - рече съществото . - Дайте ми монета ! Ще ви пророкувам!

- Не мисля! - рече Грен и се опита да дръпне ръката си внимателно , но паяко-подобната старица , не го пускаше. За негова изненада Лиза бръкна в кесията от Рикен и извади една монета, за да  я сложи в  шепата на врачката.

- Давай! Нека чуем какво имаш да ни казваш! - рече магьосницата и заслуша сериозно с поглед  вперен в старата жена-паяк.

- Аааааа... вие! - усмихна се врачката широко . - Вие...   За любов живее и добра е много и могъща също , ала заради любов голяма няма дълго още да е жива ! Добронамереност , любов и грижа... твърде много те обича твоята невеста, момко ! Повече от себе си обича другите и туй ще я погуби!   А пък ти... пази се , войнико! Врагове имаш дето искат да те видят мъртъв на цена всякаква! И един най-страшен таен враг , в момента те гледа от високо с очи сън не видели , да мисли как да те погуби.... и тебе и туй дето най-обичаш и желаеш! Тъй да знаете! Сега вървете! Друго нямам какво  да ви кажа!

Грен беше замръзнал на място и гледаше врачката с леко отворена уста. Беше очаквал тя да избълва една камара глупости или да започне да ги разпитва за да сглоби добро лъжливо предсказание. Лиза имаше страшно притеснен вид и го дръпна доста силно за  да я последва.

- Какво по дяволите стана? - попита я любимият й. - Мислиш че е истина ли ? Лизи чакай малко....

- И да е истина и да не е, не знам какво можем да направим , Грен!  Просто усетих че старицата има магия в нея! Аз не мога да пророкувам! Не е моята сила! Най-добре забрави какво ни каза! Тъй или иначе предсказанията не са нещо което ще се случи задължително! И изборите ни играят роля! Ако утре аз и ти решим друго, съдбата ни ще се промени! Не го мисли! Хайде! Да намерим билките които ни трябват!

Избраният воин обаче нямаше как “да не го мисли” . Нямаше да остави каквото и да било да погуби Лиза , дори собствената й добрина  . Той взе тайното решение да пита Божеството Рагиел, ако планът на магьосницата успееше и отварата й си свършеше работата.