Грен се събуди от упорито почукване по вратата на новата им стая. Лиза спеше в обятията му , но след няколко секунди също се размърда и отвори очи. Избраният воин извади ръката си изпод голото й тяло, като я целуна по рамото и стана бавно. Протегна се и нахлузи кожения си панталон, за да отвори. През високия прозорец влизаше утринната светлина на слънцето и образуваше малък правоъгълник почти в центъра на дървения под. С магьосницата още не бяха разопаковали дисагите с багажа си и те стояха захвърлени до широкото легло. Снощи бяха хапнали набързо и веднага легнаха да спят , твърде изтощени дори да говорят и планират. Мръсните чинии, прибори и табла от обилната вечеря още бяха на масата за хранене , а дрехите им лежаха разхвърляни по пода до спалнята. “Напълно недопустимо за героите , избраници на Божеството! ”- помисли си Грен още сънен и се усмихна на себе си. Направи няколко крачки към вратата и подтисна голяма прозявка, след което дръпна резето и отвори. Отпред стоеше Рикен с плаха ...