Изобщо не ме бива в разказването, все си мисля, че отегчавам хората, но реших да поема този риск и да споделя едно свое преживяване, на пръв поглед съвсем незначително.
В неделното утро, малко след пет часа сутринта се събудих от птичи песни. Не можах да заспя повече и станах. Първото нещо което видях излизайки от спалнята бе протягащата се котка на дивана, която винаги е доволна от моето появяване. Обикновено си правя кафе и се занимавам с нещо свое, но този път реших да се насладя на птичата еуфория по-отблизо и излязох на двора. Хладината която ме обгърна беше някак приятна а във въздуха се носеше аромат на трева и още нещо, което не мога да опиша, само знам, че това усещане съм изпитвала единствено на село при баба и дядо, където съм била най-щастлива!
Чашата с кафе носех със себе си и отпивайки поредната глътка, реших да засадя няколко стръкчета мушкато, които отдавна си бяха пуснали коренчета в едно бурканче с вода. Приготвих си саксиите и се отнесох в моя си свят. Спокойствието ...