3 мая 2008 г., 09:12

Душички 

  Проза » Рассказы
1633 0 14
2 мин за четене
Много често преди години се събирахме с приятелите на мъжа ми. Бяхме четири млади семейства и обикновено купоните ставаха у нас. Говориме за децата, за мода, за проблемите си. Мъжете разказват спомени от казармата. Уж било много гадно, а като ги слушаме какви весели случки разказват... И току някой се издъни.
- Леле, оня ден каква мацка видех в бара!!! Направо убиец, ви казвам.
- Кога оня ден? Нали каза, че си на мач, какъв бар?
- Абе, жена, оня ден в смисъл преди време, няма да уточнявам дати. Заради теб си забравих мисълта.
Друг път.
- Помните ли Роси? Ако знаете каква е станала хубавица! Направо ми идеше да я скъсам.
- Коя Роси, бе мъжо? Кога си я видял?
- А, отдавна беше.
- Роси ли, заслужава си. Аз преди време що късане му ударих с нея, братле, нема да ти казвам. Страшна е!
- Ти па кога си я късал?
- Бе, това беше преди да се оженим.
И какво стана, те си разказват как оня ден скъсали от любов Роси, Лили, и някоя друга, но оня ден било преди да се оженят. И ние „сладурките" ги слуш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Все права защищены

Предложения
: ??:??