Душички
Много често преди години се събирахме с приятелите на мъжа ми. Бяхме четири млади семейства и обикновено купоните ставаха у нас. Говориме за децата, за мода, за проблемите си. Мъжете разказват спомени от казармата. Уж било много гадно, а като ги слушаме какви весели случки разказват... И току някой се издъни.
- Леле, оня ден каква мацка видех в бара!!! Направо убиец, ви казвам.
- Кога оня ден? Нали каза, че си на мач, какъв бар?
- Абе, жена, оня ден в смисъл преди време, няма да уточнявам дати. Заради теб си забравих мисълта.
Друг път.
- Помните ли Роси? Ако знаете каква е станала хубавица! Направо ми идеше да я скъсам.
- Коя Роси, бе мъжо? Кога си я видял?
- - А, отдавна беше.
- - Роси ли, заслужава си. Аз преди време що късане му ударих с нея, братле, нема да ти казвам. Страшна е!
- - Ти па кога си я късал?
- Бе, това беше преди да се оженим.
И какво стана, те си разказват как оня ден скъсали от любов Роси, Лили, и някоя друга, но оня ден било преди да се оженят. И ние „сладурките" ги слушаме. По едно време спряхме да се виждаме. Идва Жоро у нас и го питам къде е жена му.
- А, замина с детето на село.
Мина месец и ги виждам на пазара.
- Хайде у нас?
- Не, ще бързаме да се приберем, че майка гледа детето.
- Защо, бе Жоро, хайде да идем за малко.
Седнахме, гледам, Жоро притеснен. Ани ме пита:
- Къде се загуби?
- Тука съм, защо?
- Хайде да си тръгваме? - Жоро вече е станал и е на вратата.
- Я, чакай малко. Ти не си ли била на село? А така!
- И ти ли не си ходила никъде?
- Значи сега ми светна. Една вечер, нашите сладури излизат към десет вечерта, да помагат на твоя мъж, че нещо сте правили ремонт на вилата. Па майсторите оставили кочина и спешно трябвало нещо да се доуправя, че свекър ти се прибирал от санаториум и... Прибраха се на другия ден. Абе уж ремонт, ама и аз съм една. Жоро си облече костюма, сложи си вратовръзка... Глей колко съм проста и му вярвам, моля ти се.
- Какъв ремонт? Какъв санаториум? Никакъв ремонт не сме правили. Ето защо не се събирахме. Тея русите, дето преди да се ожениме, оня ден... Ега ги у майсторите на късия разказ. Как ги измислят само.
Малкия ми син е на двайсет и пет години и току лети по дискотеки. Търсят го разни мадами, а аз му казвам:
- - Хайде стига вече. Намери си едно момиче, искам внуче да гледам, да ви помагам, докато съм по-млада.
А мъжът ми го съветва:
- Походи си, сега ти е времето, после да не се издънваш като нас. Ергенче си, да не ти пука.
- Ще се издънвате... ние що не се издънваме? Май сме по-печени от вас.
Сега пак се събираме, но вече няма издънки. Дали са си взели поука или просто остаряват?! Защо ли изобщо сме се ядосвали? Мъже!!! Като малките деца са, оставиш ли ги за малко без надзор, веднага ще направят някоя беля. Душички!
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Петинко, трай си! Веси, широки души, това е!
-
Деца,майка,баща,баба рускиня...все душички
безкрайна руска степ
Ай стига съм тъ четкала,казвайки истината
Обичам си руската кръв и това е! -
Чух, чух!
"Ни дума, ни вопъл, ни стон!"
-
Каква вина, Ники? Малко сте палави, но като порастнете, нещата ще се оправят, ще станете още по-палавки. Аз затова си ходя все с камшик в ръка. На моя пък му харесва. Душичка! Ена, прави са децата, АКО заслужат, за награда ще ги обичаме...малко. Не трябва да предозираме, че се разглезват душинките сладки те. Иванова, как какво? Направо ми иде моя да го удуша, толкова е сладък! Ради, това хай го мразя, хем ме гледа в очичките и пак ме лъже. И все е от беля на беля, като малко дете е. Много съм го разглезила, сама съм си виновна. Маги, пробвала съм и боя не помага. Петинка, иде ми да го утепам, ама като ме загледа с тези очички...Като умно кученце е, сърце не ми дава да вдигна ръка. Слънчицето ми то. Мале, ако го прочете това, ще каже че карм тежка критическа. Все едно, че не съм го казала, само между нас да си остане, чу ли?! Вилдан, моя е много чувствителен. Как да му кажа, че остарява, казвам му, че е помъдрял и той се радва, радва...Ега полудее, ега! Кире, знам, че си душичка! Аним какво да се прави?! Те - душички, ние - добрички. Същински Рай! Пу, пу, пу, да не са ни уроки!!! Стами!!! Благодаря ти за слънчевите усмивки!!! Мая, душички, па и хубави на всичкото отгоре! А как ни слушкаха тея два дни!!! Пак ще ги изведем, ама друг път!
-
душички... и аз така - со кротце, со благо, со малце кьотек от душа - верно душички, чак памук
-
Светле,много свежи и забавни разкази си сътворила пак,браво ,забавлявах се много !!!
Сърдечно те поздравявам !!!Изпращам ти слънчеви усмивки !!! -
Всяко нещо с времето си...Душички! Понакога за удушаване, ама нали пък и ние понякога сме добри.
-
Е не Лажова , това направо е върха на айскрима. Уникално добра си, а ако ми позволиш да ти покажа ,аз каква "душичка" съм
Поздравления ,както винаги красна и прекрасна с твойте разкази -
Каква ти поука - просто остаряват душичките!
-
Поднесе ми отново усмивка на тепсия,
че твойте разкази... те нямат край
и все ме карат, Ах, да се "замислям",
обаче права си - душички са ни май!
Цунчик* на Светланчик*!!! -
Душички...една сопа...па като ги почнеш...да им дойде акъла...
ведро и свежо ми подейства...сутрешна доза веселие...
Светлина си ти...затова те обичам. -
Естествено, че сме като децата... всъщност не, не сме "като" тях, просто сме!
Не порастваме, просто играчките ни стават все по-скъпи и скъпи! А и сме се изхитрили, даже и под надзор, все някоя беличка да сътворяваме.
Айде, Светлище, трябва да ставам, 'щото съм... в ремонт, душа! -
Ами така е, като ги приемаме на сериозно
Сега обаче, младите захитряха. Щерката ми казва - "Мамо, що си толкова...Мъжете трябва да се използват и АКО заслужат, да ги обичаме"
Ако имах син, сигурно щеше да каже за жените същото
Ами, какво да се прави, живот...
Поздравления!!! -
Е те това е!Не ни ли надзирават-почват белите!Важното е,че вина няма,малки сме,сега се учим.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
