Два свята толкова различни, а се привличаха като магнити. Като денят и нощта.Тя беше светлината, а той мрака.

Бе запазила детското и чистото в себе си -  невинността и любовта с която вярваше в хората , я правеха различна. Любов струеше от очите и..Любов струеше от тялото и...,походката...тя цялата бе любов.Всеки ден за нея бе ново раждане,ново очакване и ново влюбване във всяка земна частица.Винаги търсеше светлината у хората... и успяваш да я намери.Беше като цветна пеперуда -обагрена с безброй цветове,създаваща чувството за свобода,за неуловимост.Като слънчев лъч в прашна стая-открояващ се със светлината си ,на чийто фон се оглеждаше всяка прашинка.Всичко това беше тя - ангел роден на земята.

Той - пълната и противоположност.Мрачен и тъмен като ноща.Една вечна загадка.Трудно можеше да се прочете,какво се крие зад строгите му черти.Очите му пронизваха и оставяха чувството,че разбулват всичките ти тайни.Зад тази тъмнина се криеш много болка,гняв и вечно недоверие - към света и хората.Белега на лицето му ,бе сякаш отражение на белезите по душата .Често хората отвръщаха  очи от него ,смутени  от вдлъбнатата  резка белязала скулата му и от студения безизразен  поглед.Напомняше на демон готов да вземе душата ти.

Калина беше запленена от него и в същото време я плашеше.Не спираше да го търси и да го кани на всички събирания.Колектива в който работеха двамата не беше голям, около десетина човека.Малък музей в центъра на града.Тя реставрираше и се грижеше за картините,а той  бе охрана. Хилядите и опити да разчупи леда  и да пробие дебелата му броня зад която  се криеше ,завършваха  с неуспех. За нея той бе като пъзел ,който все не успяваш да нареди.Всяко нейно пристъпване към него ,го отдалечаваше все повече.

Калина приличаше на онези нощни пеперуди,които все търсеха светлината,въпреки че тя ги водеше към гибел.Нито страхът,нито провалените опити я отказваха.Колегите им на шега бяха започнали да ги наричат Красавицата и Звяра.

Велин не можеше да разбере ,с какво беше предизвикал интересът на това момиче ! Какво искаше от него?Работеше съвестно и нищо друго не бе от значение. В живота му нямаше място за други хора,нито за глупави чувства.Беше си самодостатъчен!Всъщност имаше само едно същество ,което бе спечелило любовта и доверието му - старият Аксел! Бе намерил кучето на градското сметище преди три години.Даде му името Аксел,което означаваше весел,активен..., подходящо за пълната с енергия животинка.Това бе единствената жива душа,която обичаше.

Трескавото  вълнение обзело музея се отразяваше на всички.Смях и забързани стъпки кънтяха из сградата. Коледата беше важен празник!.Всяка година поставяха огромна елха в една от залите и нареждаха маса с разнообразни храни и напитки.Имаше музика,танци примесени с усмивки и разговори.

Калина с решителна стъпка се приближи към Велин и му подаде един бял плик:

- Твое задължение тази вечер е да купиш алкохола.В плика има списък с видовете напитки и пари - решително и твърдо заяви тя.

Велин погледна студено и черните му очи я стрелнаха гневно.Стисна зъби,а стегнатите челюсти още по - ясно описаха белега на лицето му.

- Кой ти каза,че ще присъствам тази вечер на тържеството ви?

- Директорът! - заяви смело Калина,набута плика в ръцете му и с рязко движение се обърна и изчезна сред колегите си.

Велин стискаше  ядосано плика в ръцете си и мислено прати Калина по дяволите.Нямаше желание нито за тъпите им вечери ,нито за празнуване.

Стройната и снага се очертаваше перфектно под бледожълтата и рокля ,черните и коси се спускаха по раменете,а една непокорна къдрица постоянно се опитваше да скрие светът от очите и.Калина сложи червило на устните си и се загледа в образа, който я гледаше от огледалото.Бяла кожа - почти прозрачна покрита с нежна руменина, сините и очи се открояваха  на фона на черната и коса и привличаха.....като бездънно небе.Най-голямата и сила обаче бе усмивката .С нея бе спечелила много сърца и битки.Щом пухкавите и червени устни се разтегнеха в усмивка,на бузите и разцъфваха две нежни трапчинки.  Така и се искаше да е неотразима тази вечер.Да я забележи ,да....  Калина разтърси глава и отхвърли нападналите я мисли.Сложи токчетата ,грабна чантата си и излезе.

Велин погали нежно кучето,искаше му се да остане на дивана до него и просто да се отпусне в тъмнината.Тъмнината бе неговият свят,в нея бе роден и в нея израстна.Рядко оставяше слънчевата светлина да нахлуе в стаята му ...и в душата.Тази вечер не можа да се измъкне от това досадно момиче.Сложи сакото си и погледна в огледалото.От там го гледаше сърдит и мрачен млад мъж.Две черни очи - като въглени светеха яростно .Прокара ръка по късата си чуплива коса.Докосна белега врязан на дясната му буза и по цялото му тяло премина ток.В ушите му изсвистя като змия шумът от удрящ колан.Потръпна !Усети отново оная болката и стичащата се по лицето му кръв.Велин разтърси глава ,за да пропъди нахлуващите чувства.Грабна чантата с бутилките алкохол и излезе.

Вечерта беше в разгара си.Конфети и гирлянди покриваха залата, музика,смях и гласове се носеха във въздуха.Калина обходи с поглед колегите си.Беше изчезнал,нямаше го! Разочарование и лека тъга я охвана.Мярна го ,когато пристигна- нареждаше бутилките с напитки върху масата,само за секунда отвърна погледа си от него и той се изпари. Прииска и се да остане сама.Пое към стълбището,което водеше към покрива,обичаше да се усамотява там - гледайки небето. Когато отвори металната врата и стъпи на асфалтирания покрив....го видя.Мрачната му и приведена фигура бе застанала близо до ръба.Калина се приближи с плахи стъпки и каза :

- Знаеш ли ... винаги съм си мислила,ча ако някога полетя ,то ще е от този покрив.От тук всичко изглежда  толкова близко.Сякаш само да протегна ръка и ще докосна звездите! Погледни ги! Приличат на хиляди дишащи души.Можеш да се слееш и танцуваш с тях.Като живи са и закачливо ти намигат - усмихна се и потърси погледа му.

Две черни очи се разходиха  бавно по тялото и !Побиха я тръпки - някак плашещи и възбуждащи едновременно:

- Знаеш ли,красавице, - заговори тихо той - много сме различни с теб! Докато ти гледаше звездите,аз съзерцавах тъмнината! Ти търсиш във всичко и всички светлината,а аз се боря с демони! Аз съм демон роден и израснал в тъмното.Тези демони никой не ги обича,нито те обичат себе си.Дори майките им се отказват от тях.Изоставят ги ,когато са само на пет години.Бащите им ги намразват и се отдават на пиянство.А когато злобата и отчаянието им ги удави - наказват демона с колана си, за всичките си нещастия.Удрят безмилостно, до кръв с надеждата да го унищожат.Белязват ги !Оставят им белези, по които да ги познаеш.Тези демони не умеят да обичат,но могат да мразят.Не ти трябва да ги пускаш в живота си.За това, бягай!Не ме предизвиквай!С теб може да гледаме в една посока,но виждаме различни неща - млъкна и я погледна мрачно.

Калина протегна ръка и нежно погали с пръсти  белега.Искаше и се да го прегърне, с целувки да покрие всяко белязано място и да ги заличи!Сърцето и се изпълни с любов и нежност.Нареди и последното парче от неговия пъзел.Вече знаеше,че нямаше да я уплаши и нямаше да се откаже от него:

- Човек се ражда в тъмнина,но винаги рано или късно светлината го докосва! - нежно му прошепна тя - Нали ако нямаше нощ,нямаше да съществува и денят.Всеки носи светлина в себе си ,просто трябва да се запали.Всеки има право на любов,тя е закодирана в човешката ни същност.Не ме плаши тъмнината!Не ме плашат демони!Аз ще съм светлината ти-ще осветявам пътя в тъмнината.А ти само ще държиш ръката ми!Няма да ме прогониш! Човек се учи да обича себе си и после другите ! Ще си като малко дете,което се учи да ходи! Ще падаш,...ще ставаш,...ще боли! Но аз винаги ще бъда до тебе !Ще броя крачките ти,ще ти помагам след всяко падане да се изправяш!Може да гледаме в една посока и да не виждаме едно и също,  по -важно е да вървим в една посока!  - тя потръпна от студ и обгърна с ръце тялото си.

Велин я погледна и стомахът му се сви.Беше изпитвал едно  подобно чувство ,когато прегръщаше Аксел,но сега беше много по - силно и осезателно.Свали сакото си и я загърна.Бавно вдигна глава и погледна към звездите.