Два свята толкова различни, а се привличаха като магнити. Като денят и нощта.Тя беше светлината, а той мрака.
Бе запазила детското и чистото в себе си - невинността и любовта с която вярваше в хората , я правеха различна. Любов струеше от очите и..Любов струеше от тялото и...,походката...тя цялата бе любов.Всеки ден за нея бе ново раждане,ново очакване и ново влюбване във всяка земна частица.Винаги търсеше светлината у хората... и успяваш да я намери.Беше като цветна пеперуда -обагрена с безброй цветове,създаваща чувството за свобода,за неуловимост.Като слънчев лъч в прашна стая-открояващ се със светлината си ,на чийто фон се оглеждаше всяка прашинка.Всичко това беше тя - ангел роден на земята.
Той - пълната и противоположност.Мрачен и тъмен като ноща.Една вечна загадка.Трудно можеше да се прочете,какво се крие зад строгите му черти.Очите му пронизваха и оставяха чувството,че разбулват всичките ти тайни.Зад тази тъмнина се криеш много болка,гняв и вечно недоверие - към света и хората.Б ...