Два свята
Тя имаше един мъж, едно дете, един апартамент, една работа. Но живееше в два свята. Първият между ушите й, вторият наоколо.
И първият беше нейната реалност, макар ония нещастници извън него да наричаха своя свят реален.
Което не я тревожеше и дразнеше. Въпреки честите конфликти между истинската, нейната реалност, и глупавите въображаеми представи на обърканите хорица около този свят…
Сутрин започваше с мъжа си. Приготвил й кафе, отишъл в банята и сърдито я гледа как спокойно си пие кафето. Даже претендира, че го е направил за себе си, а тя, ако е искала, можело да направи, че и за него…
Шантава работа! В нейния свят тя е центъра. И всичко се върти около й. Тези отвън са доволни, даже щастливи да направят нещо за нея. Мъжът й да готви и чисти, детето да носи пантофите и не й пречи, котката да се свива в ъгъла, колежките да поемат преписките й, докато ги доведат до очакван край…
А то – сбъркан свят… Мъжът й се сърдеше, че само той готви, после започна да слага само за себе си и детето. Но тя го отучи – остави ги няколко пъти на сухо, заяви ясно и високо: „Не ме интересува кой не е ял, искам аз да съм добре!“, та оня разбра алтернативата – готвене или глад. Така и с чистенето, с прането, с детето. Не стига, че му го роди – ако можеше щеше да изчака у дома, докато мъжът й се напъва в родилното, ама Господ не си знае работата. Но и трябвало да го гледа, да помага в учението, да се грижи за ревливото хлапе, смятащо себе си за най-важно на света.
Е, мъжът й вече беше дресиран, та сменяше памперси, въртеше пералнята с дрешките, гладеше, учеше уроците заедно с малкото…
Светът е такъв, какъвто си го направиш – постоянно си повтаряше тя. И го правеше. Удобен – според представите й…
Само дето разминаванията между нейната галактика и пустотата на идиотите наоколо нарастваше.
Няколко пъти аха да изпадне в криза. Когато шефът поиска някаква преписка, пък оная Ана не беше я подготвила. Обаче – шефът на нея й мърмореше, тя не замълча и се наложи да обучава нови колежки на новото работно място. Или когато зави надясно на кръстопътя, пък то някакъв досаден светофар дал друг знак, та едно микробусче се пречна на пътя й и се завъртя на място със счукана задница… Ма, какви шофьори пускат! Не я вижда, че идва, ами някакви измислени правила спазвал…
Добре, че мъжът й седеше до нея и пое вината. Оня от микробуса протестира пред дошлите полицаи, но тя и на тях им обясни колко неграмотни и прости са. А те предпочетоха да замълчат – нали имаха признал си виновник…
Изобщо – не е наред тоя свят извън нея, не е…
Но тя ще го оправи!
Само да намери малко време, защото от утре е назначена като диспечерка в атомната централа и най-напред е нужно да се подготви: тоалет, нов автомобил, специалната марка кафе, удобен стол.
Другото е лесно – тия в неправилния свят да му мислят…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Стойчо!
-
Малеииий,в Атомната централа съвсем ще подлуди реакторите!
-
Генек , ... 😥 ... 👍
-
Благодаря, Лина, Деа, Роси!
Пламене, не са уникати, за съжаление... -
Добре де, Роси , Генек все ги намира такива уникати, изрязва оттук оттам и получава такава чисто раздвоена личност ... Честно казано на жените трудно им личи къде е реалният им свят, така че природата е била милостива ( и към тях и към мъжете) ... ама единици са допринесли за лошото им име 😍 А между другото - мой съвет - никога и никъде не казвай къде си перфектна ... (това е и основата вероятно на щастливите семейства) - показвай перфектността си само покрита с малки външни дефекти - очарователна бенка или лек емоционален припадък .. това смекчава обаянието ти и дава малки глътки въздух на мъжете .... глупости, всичко това си го знаеш, ... даже бих казал, че имаш добър опит (в разказчетата ти) по възпитанието на мъжете 😍
-
Пламен, ти разби илюзиите ми за перфекционизъм в семейството.😄
-
Роси, изследваната особа от женски род живее в два свята, реалният е между ушите й, нереалният е всичко наоколо. Между ушите й всичко е идеално, чисто , лъскаво, правдиво ; всичко наоколо е нереално, не подлежи на обяснение, безсмислено е да се поправя с някаква цел, защото на момента може да се дорисуват всякакви неща от вътрешния й свят, които според нея слагат ред в хаоса и на тяхна база на момента се извършват обвинението и присъдата. Самата присъда е наказателна, а не възпитателна ! Женската й настройка не се занимава с възпитание, поради което ще й е много трудно да сформулира някакви дългосрочни планове за корекции на поведението на мъжа (да си виждала боксьорка да превъзпитава противника си ??) ... 😁 ... Търпява се от мъжете просто като източник на емоции и адреналин нарушаващи скучното сиво ежедневие, както и от просто безразличие и ленивост по тази конкретна страна на живота 😎 Бестселър (между жените) може да стане : 'Моят перфекционизъм се намира между ушите ми' 🙃
-
😁 Тя трябва да издаде книга " Как да си възпиташ мъж!" Ще стане бестселър.
-
Посмях се от сърце
Ама има ли наистина такива екземпляри? -
Ох, и аз добре се посмях. Поздрави!
-
Благодаря, Дени!
Ти го каза... -
Ах, как се посмях. Туй съм аз 😂😂😂
-
Благодаря, Пепи, Блу!
-
При наличие на такива екземпляри /било жени, било мъже/ и един свят няма да остане.
п.п. Отивам да си търся противоатомно убежище -
👍 jonnnn (Пламен)
-
Един мъж е истински мухльо само в сянката на истинска мухла 😶😶😶
-
Един мъж е истински мъж само в сянката на истинска жена! 👍
-
Благодаря, ДПП, Пламене!
-
Жена - убиец - буквално
-
Жестоко 😎
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
