Тя имаше един мъж, едно дете, един апартамент, една работа. Но живееше в два свята. Първият между ушите й, вторият наоколо.
И първият беше нейната реалност, макар ония нещастници извън него да наричаха своя свят реален.
Което не я тревожеше и дразнеше. Въпреки честите конфликти между истинската, нейната реалност, и глупавите въображаеми представи на обърканите хорица около този свят…
Сутрин започваше с мъжа си. Приготвил й кафе, отишъл в банята и сърдито я гледа как спокойно си пие кафето. Даже претендира, че го е направил за себе си, а тя, ако е искала, можело да направи, че и за него…
Шантава работа! В нейния свят тя е центъра. И всичко се върти около й. Тези отвън са доволни, даже щастливи да направят нещо за нея. Мъжът й да готви и чисти, детето да носи пантофите и не й пречи, котката да се свива в ъгъла, колежките да поемат преписките й, докато ги доведат до очакван край…
А то – сбъркан свят… Мъжът й се сърдеше, че само той готви, после започна да слага само за себе си и детето. Н ...