Два свята
Тя имаше един мъж, едно дете, един апартамент, една работа. Но живееше в два свята. Първият между ушите й, вторият наоколо.
И първият беше нейната реалност, макар ония нещастници извън него да наричаха своя свят реален.
Което не я тревожеше и дразнеше. Въпреки честите конфликти между истинската, нейната реалност, и глупавите въображаеми представи на обърканите хорица около този свят…
Сутрин започваше с мъжа си. Приготвил й кафе, отишъл в банята и сърдито я гледа как спокойно си пие кафето. Даже претендира, че го е направил за себе си, а тя, ако е искала, можело да направи, че и за него…
Шантава работа! В нейния свят тя е центъра. И всичко се върти около й. Тези отвън са доволни, даже щастливи да направят нещо за нея. Мъжът й да готви и чисти, детето да носи пантофите и не й пречи, котката да се свива в ъгъла, колежките да поемат преписките й, докато ги доведат до очакван край…
А то – сбъркан свят… Мъжът й се сърдеше, че само той готви, после започна да слага само за себе си и детето. Но тя го отучи – остави ги няколко пъти на сухо, заяви ясно и високо: „Не ме интересува кой не е ял, искам аз да съм добре!“, та оня разбра алтернативата – готвене или глад. Така и с чистенето, с прането, с детето. Не стига, че му го роди – ако можеше щеше да изчака у дома, докато мъжът й се напъва в родилното, ама Господ не си знае работата. Но и трябвало да го гледа, да помага в учението, да се грижи за ревливото хлапе, смятащо себе си за най-важно на света.
Е, мъжът й вече беше дресиран, та сменяше памперси, въртеше пералнята с дрешките, гладеше, учеше уроците заедно с малкото…
Светът е такъв, какъвто си го направиш – постоянно си повтаряше тя. И го правеше. Удобен – според представите й…
Само дето разминаванията между нейната галактика и пустотата на идиотите наоколо нарастваше.
Няколко пъти аха да изпадне в криза. Когато шефът поиска някаква преписка, пък оная Ана не беше я подготвила. Обаче – шефът на нея й мърмореше, тя не замълча и се наложи да обучава нови колежки на новото работно място. Или когато зави надясно на кръстопътя, пък то някакъв досаден светофар дал друг знак, та едно микробусче се пречна на пътя й и се завъртя на място със счукана задница… Ма, какви шофьори пускат! Не я вижда, че идва, ами някакви измислени правила спазвал…
Добре, че мъжът й седеше до нея и пое вината. Оня от микробуса протестира пред дошлите полицаи, но тя и на тях им обясни колко неграмотни и прости са. А те предпочетоха да замълчат – нали имаха признал си виновник…
Изобщо – не е наред тоя свят извън нея, не е…
Но тя ще го оправи!
Само да намери малко време, защото от утре е назначена като диспечерка в атомната централа и най-напред е нужно да се подготви: тоалет, нов автомобил, специалната марка кафе, удобен стол.
Другото е лесно – тия в неправилния свят да му мислят…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
