Съзнанието ѝ бавно изплува от дълбините на мрака. Първото, което усети, беше ужасното главоболие, а после дойде и една не особено приятна, но доста позната миризма. Все още не можеше да определи на какво, но беше странно позната. Дочу неразбираемо, монотонно бърборене. Бавно отвори очи. Мъгла и силуети. Един от силуетите се запъти към нея. Опита се да види човека, който се приближаваше. Концентрация, пълна концентрация ѝ беше нужна, за да различи бялата престилка и преметнатия през врата стетоскоп. Болница. Да, това беше болнична миризма. Напрегна се да си спомни какво се бе случило, но в съзнанието ѝ изплува само поредният скандал.
- Госпожо, как сте? – силуетът в бяла престилка говореше на нея – Чувате ли ме?
- Да, чувам ви – успя да промълви като в унес – Какво се е случило?
- В болница сте. Преди няколко часа един мъж ви докара в спешното, припаднала сте на улицата. Нищо сериозно, може би в последно време сте подложена на голям стрес?
- Не –но след кратко колебание добави – Всъщнос ...