Две майки
Гърдите още я боляха от удара... Тези с които кърмеше сина им... Блъсна я с такава сила, че тя едва успя да се задържи на милиметри от ръба на масата... Това преля чашата. Нищо повече не можеше да се промени. Грабна малкото сакче с бебешки принадлежности, мушна в него и няколко нейни парцалчета, метна ги на гърба си... Малкият пристегна към гърдите си и тръгна...Само след 20 минути, беше в полите на планината, от тук нагоре през гората за около час, щеше да е при леля си... Беше топло и бебко спеше... Синината над окото й пареше, но тук тя си отдъхна... Зеленината я успокояваше... Птичата песен, беше като балсам за изстрадалата й душа... Не искаше да мисли! Не искаше да страда! Искаше нов, спокоен живот - за нея и за малкият... Това беше всичко!...
Колко добре се чувстваше тук на горската пътека! Въздухът бе толкова чист и свеж! Изведнъж се спря... Косата ѝ настръхна!
Тялото и се вкамени...дъха и спря...
Пред нея на пътеката...вървеше Мечка...с три малки мечета...
Как беше забравила!... Трябваше да вика!... Да пее! Да вдига шум! А тя забрави...
Мечката я беше видяла и усетила, много преди тя да я види! Вместо да я избегне обаче, вървеше право срещу нея!
Спомни си, че има "pepper spray"... в десния джоб на панталона... и само това...
Бързо посегна... Мечката забеляза движението и с два скока се оказа на метър от нея... Изправена и ядосана!
Наддаде такъв рев, че дърветата затрепериха...
Надя затвори очи и сълзите рукнаха...
Малкият, събуден от този див звук,
се размърда уплашен и заплака...
Мечката изведнъж спря в дирите си...
и както войнствено и заканително пристъпваше напред-назад... и тупаше с лапа земята - така спря! Замръзна... Изправи се на задните лапи, като че, да види по-добре от къде идва звука...
Надя бавно отмести дрехата от гърдите си и малкия ококори очички и ревна още
по-силно! Беше гладен...
Надя не смееше да помръдне... Сълзи обливаха лицето ѝ...
Мечката я гледаше втренчено, но вече тихо...
Изпръхтя някак странно... Поклати цялото си тяло... Сякаш искаше да и каже..."Луда жена! Къде си тръгнала из гората с тоя мъник!" после тръгна бавно назад, обърна се и побягна с мечетата във гората... Беше срещнала мъка...
Бяха две майки - всяка със своята грижа...
Valentina N.V. ( Mitova)
05/06/2021
© Valentina Mitova Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Не, многоточие се поставя при недовършена мисъл. При завършените изречения само накъсват четенето и вместо да се чете гладко, го затрудняват.
Но, ти си знаеш. -
Благодаря за коментарите на всички! Многоточията!Да многоточията! Според мен всеки автор има право да се изразява както смята за добре. Многоточията доколкото си спомням се ползват за да подскажат паузи при четенето, но може и да греша...Знам ли...
-
Хахаха! Изтрий и това сега. Не е по темата. Ставате смешни, не се ли усещате? В кой свят и в кое време живеете? Редактори...😆
-
Хаха! За многоточията преди време и аз го отбелязах в стиховете ѝ, слабост са ѝ. При тези завършени мисли естествено, че са излишни.
Пред нея на пътеката...вървеше Мечка...с три малки мечета...
Как беше забравила!... Трябваше да вика!... Да пее! Да вдига шум! А тя забрави...
Пред нея на пътеката вървеше мечка с три малки мечета.
Как беше забравила! Трябваше да вика, да пее, да вдига шум! А тя забрави... -
А, сега видях, няма да съм аз, ако не съм на всяко гърне похлупак, както ме хвали Валето
Много многоточия, много нещо!
През ред, през два - многоточие. Няма нужда от тях, само пречат. -
Разказът е приказка за големи: има и митология, и поучителна притча. Стегнат, разкрива героите им чрез действията им. Отличен!
-
Ами не съм видяла , че героите трябва да са хора задължително! ( Героинята, съпруга и детето са хора мисля) Декласирайте го, щом така преценявате...
-
372 думи и няма трима герои хора. Ще се наложи да го декласирам
-
Димитри, Благодаря за усмивката🌹
-
-
Благодаря Ригит!
-
Хареса ми разказчето - благодаря за което!
-
Petar Soyanov Благодаря!
-
Отлично разказано,.. но само с 300 думи...Успех в конкурса
-
Генек, Благодаря!❤
-
Много приятно!
-
DPP, Благодаря!
-
Интересна идея, хареса ми!
-
Благодаря Ивита❤
-
Майки! Хареса ми, Вал!☺
Успех!👍 -
Роси, Таня, Наде, Благодаря Ви от сърце❣❤
-
Успех!
-
Успех! Хубав разказ!
-
Хубав разказ, Вале! Успех!
-
Благодаря Коста! Да Емил правилно ме разбра!
-
И аз се присъединявам към коментара на Емо,успех Валя.Поздрав.
-
Благодаря Адашче!
-
Благодаря много Скитница❤
-
Природата и майчиният инстинкт и усет! Какво нещо е, едно животно, а да е с разбирането на човек! Присъединавам се към коментара на Mazaco (Емил Боянов)!
Поздрав, Вал! Хареса ми!
ПП Сега видях, че е към предизвикателството! Успех, Вал! -
Благодаря Мария, за хубавите думи и за подкрепата❣❤
-
Много те бива в късия разказ, знаеш ли! Тук ти е силата!💕 Подкрепям те!👏
-
Благодаря за харесването и коментара❤Правилно сте ме разбрали! Дивият звяр е по-благороден в случая...
-
Хареса ми!
Зверовете са опасни, но в случая звярът е мъжът на жената.
• Многоточие се пише в рамките на изречението, за да се отбележи емоционална пауза.
Пр. Пък тогаз... майко, прощавай!
• В края на изречението, за да се означи прекъсване на мисълта, недоизказване.
Пр. Ти наистина нищо не разбираш...
• За да се отбележи, че е пропусната част от цитиран текст.
Пр. „…мисълта й, ясна и проницателна, откриваше в него съпруга…”
• При цитиране в рамките на текста за изпускане на текст (…)
Забележка: Пред и след многоточие не се пише запетая.