Две майки
Гърдите още я боляха от удара... Тези с които кърмеше сина им... Блъсна я с такава сила, че тя едва успя да се задържи на милиметри от ръба на масата... Това преля чашата. Нищо повече не можеше да се промени. Грабна малкото сакче с бебешки принадлежности, мушна в него и няколко нейни парцалчета, метна ги на гърба си... Малкият пристегна към гърдите си и тръгна...Само след 20 минути, беше в полите на планината, от тук нагоре през гората за около час, щеше да е при леля си... Беше топло и бебко спеше... Синината над окото й пареше, но тук тя си отдъхна... Зеленината я успокояваше... Птичата песен, беше като балсам за изстрадалата й душа... Не искаше да мисли! Не искаше да страда! Искаше нов, спокоен живот - за нея и за малкият... Това беше всичко!...
Колко добре се чувстваше тук на горската пътека! Въздухът бе толкова чист и свеж! Изведнъж се спря... Косата ѝ настръхна!
Тялото и се вкамени...дъха и спря...
Пред нея на пътеката...вървеше Мечка...с три малки мечета...
Как беше забравила!... Трябваше да вика!... Да пее! Да вдига шум! А тя забрави...
Мечката я беше видяла и усетила, много преди тя да я види! Вместо да я избегне обаче, вървеше право срещу нея!
Спомни си, че има "pepper spray"... в десния джоб на панталона... и само това...
Бързо посегна... Мечката забеляза движението и с два скока се оказа на метър от нея... Изправена и ядосана!
Наддаде такъв рев, че дърветата затрепериха...
Надя затвори очи и сълзите рукнаха...
Малкият, събуден от този див звук,
се размърда уплашен и заплака...
Мечката изведнъж спря в дирите си...
и както войнствено и заканително пристъпваше напред-назад... и тупаше с лапа земята - така спря! Замръзна... Изправи се на задните лапи, като че, да види по-добре от къде идва звука...
Надя бавно отмести дрехата от гърдите си и малкия ококори очички и ревна още
по-силно! Беше гладен...
Надя не смееше да помръдне... Сълзи обливаха лицето ѝ...
Мечката я гледаше втренчено, но вече тихо...
Изпръхтя някак странно... Поклати цялото си тяло... Сякаш искаше да и каже..."Луда жена! Къде си тръгнала из гората с тоя мъник!" после тръгна бавно назад, обърна се и побягна с мечетата във гората... Беше срещнала мъка...
Бяха две майки - всяка със своята грижа...
Valentina N.V. ( Mitova)
05/06/2021
© Valentina Mitova All rights reserved.
