Слънцето притихна на хоризонта.
Една поредна целувка към върховете и хората в този благодатен край на България!
Христо понечи да се измие след горещия летен ден, когато песовете го възвестиха, че няма да е сам.
Тъкмо беше хвърлил няколко шепи вода върху себе си и трябваше да спасява комсомолската организаторка от ръмжене и настървен лай на бдителните Вълкан и Кунда!
Девойката захвърли колелото и се сгуши в спасителните обятия на Христо!
-Ей,що дириш тука,ма како,едва прехапа от изненада изречението си Христо...
-Ице, аз, такова...рече каката и склони в уплах глава на гърдите му...
-Какво такова?Тия стражи пазят от вълци и чакали, че баш тебе ли няма да усетят!?
Звездите трепкаха в юлски унес, като кехлибарена броеница,разпиляна във виолетовия покров над тези млади души!
Вълкан и Кунда ,щом дочуха гласа на повелителя си се стопиха в мрачевината...
Ирина за първи път в този лиричен пейзаж на живота и любовта се усети безпомощна:хем искаше да се посвети на мисълта, че е отговорна за млади ...