Дядо Ицо гледа от Бакаджика-четвърта част
Произведение от няколко части « към първа част
Слънцето притихна на хоризонта.
Една поредна целувка към върховете и хората в този благодатен край на България!
Христо понечи да се измие след горещия летен ден, когато песовете го възвестиха, че няма да е сам.
Тъкмо беше хвърлил няколко шепи вода върху себе си и трябваше да спасява комсомолската организаторка от ръмжене и настървен лай на бдителните Вълкан и Кунда!
Девойката захвърли колелото и се сгуши в спасителните обятия на Христо!
-Ей,що дириш тука,ма како,едва прехапа от изненада изречението си Христо...
-Ице, аз, такова...рече каката и склони в уплах глава на гърдите му...
-Какво такова?Тия стражи пазят от вълци и чакали, че баш тебе ли няма да усетят!?
Звездите трепкаха в юлски унес, като кехлибарена броеница,разпиляна във виолетовия покров над тези млади души!
Вълкан и Кунда ,щом дочуха гласа на повелителя си се стопиха в мрачевината...
Ирина за първи път в този лиричен пейзаж на живота и любовта се усети безпомощна:хем искаше да се посвети на мисълта, че е отговорна за младите в селото, хем нещо я влечеше към този хубав и естествен Христо!
Но може ли да се чудим на чувствата на един съзрял от изпитанията на съдбата млад човек и една току завършила гимназистка?
Райна беше се погрижила за сина си в един момент, когато живота му започваше без бащина грижа и съвети. Занесоха в шилигарника един стар одър, останал в наследство от свекъра й,ветроупорен фенер,два хасъра над дъските над леглото,една софра и няколко свещи за всеки случай...Както се казва нищо да не липсва,но все нещо не достига!
От текезесето имаше имаше две ведра за вода и няколко фронтови одеяла за завивка.
Цялата тази битова обстановка въобще не беше в главата на този седемнадесет годишен млад овчар,но това беше грижа, която той уважително премълчаваше.Вече беше станал вуйчо!
Кака му Димана и бачо му Илия направиха сватовете, майка му и него ведри,роди се Елена!
Радостта от появата на ново дете в къщата е отколешна благодат за всяко младо семейство.
Илия и Димана посрещнаха кръщенето на щерка си в нов дом!
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Христос Воскресе, Ranrozar (Стойчо Станев)!
Нека с Божията Любов да вървим напред! -
Майстор си Стойчо! Много ми хареса тази част, другите също.
Пишеш толкова хубаво и образно! Честита Цветница! -
Благодаря за коментара и оценката, Ивита!
Благодаря за интереса, Латинка-Златна! -
И аз следя с интерес!
-
Чудесна четвърта част, приятелю!
Живи описания, тънък психологически рисунък от талантливо перо, плътни образи! Браво!
Нетърпелива съм за продължението.☺ -
Благодаря, Силвия!
-
Следя с интерес, Стойчо.
-
Благодаря ви, palenka and mr. (SMooth)!
-
И аз съм с компанията по-долу и следя
-
Още сюжетни линии, поздравления!
-
Благодаря за коментарите и оценките,Младен, Росица, Дон Бъч, Зигфрид и Деа!
-
Много е хубаво!
-
Много хубаво! Присъединявам се към коментарите по-долу. Браво!
-
Великолепие! Картини от български, по-български.
-
Майсторски описания! Каквото и да напиша няма да е достатъчно! Фен съм на творчеството ти!
-
За мен е чест и удоволствие да те чета, Стойчо, включая и първите 3 части на "Дядо Ицо гледа от Бакаджика", но в тази - четвърта част, си надминал дори себе си. Със средствата на пълнокръвния и толкова богат и образен български език, който ти владееш до съвършенство, си предал девствената и сакрална атмосфера на любовта между две невинни сърца. Възхитително! Но мен особено силно ме впечатли едно твое природно описание:
"Звездите трепкаха в юлски унес, като кехлибарена броеница,разпиляна във виолетовия покров над тези млади души!",
одухотворяващо и олицетворяващо същината на тази невинна юношеско-девическа любов. Свалям ти шапка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Съжалявам, че със закъснение ви отговарям.
Благодаря, Миночка!
Благодаря, Латинка-Златна!