Дъбова шума
5.
Мъглата се спусна по баирите, потече от капчуци и водосточни тръби и се разля по улиците на притихналия град. Слънцето се опита за кратко да ѝ противостои с отслабнали лъчи, след което с едно последно вяло проблясване се скри зад платото на запад. В настъпилия млечно сив сумрак градът заприлича на купчина руини, разпадащи се от незапомнени времена...
Зад гърба на възрастния мъж, който се взираше през прозореца, блесна светлина и в стъклото се отрази жестоката действителност.
- Как сме? - фалшивата жизнерадост в гласа на сестрата жегна Антон.
- Спи спокойно. Днес... беше добър ден. Болките ѝ бяха търпими. - обърна се той.
- Минах само да Ви кажа, че поемам нощната смяна. - сестрата сякаш долови раздразнението му и изгаси светлината на излизане - Ако има нещо, извикайте ме.
„Ако има нужда от още морфин.“ - преведе си с горчивина Антон.
Обърна се и се загледа за пореден път в лицето на своето момиче.
Възрастната жена сякаш усети погледа му и се размърда. Отвори очи и го изг ...