4 февр. 2019 г., 10:49

Дъжд по никое време!

919 7 19
2 мин за четене

Ваня се събуди от лек шум идващ от съседната стая, усети аромат на липов чай и още нещо. Стана, огледа се някак учудено, нощницата с която беше облечена ѝ се стори позната, но всъщност не беше нейна. Открехна вратата, прекоси набързо с босите си крака полутъмният коридор и любопитно надникна в съседната стая:

- Бабо! - Тя разтърка очите си и влезе на топло а баба ѝ се усмихна широко, поздрави я за добро утро и заговори с благият си глас:

- Хайде, сядай на масата, направила съм чай, има овче сирене от нашето и питка, както ти бях обещала. - Ваня още не можеше да повярва, че е на село, беше толкова щастлива, но и малко объркана:

- Къде е дядо?

- Не видя ли колко много сняг е натрупало нощѐс, дядо ти още по мръкнало излезе да чисти пътеките, че да може и добитъка да нахрани. Хайде, нали искаше питка, яш, докато е топла!

 

Ваня не отиде на масата, отчупи един комат от бабината си питка която бе добре опечена, а по коричката си личеше, че е вкусна и хрупкава. Поръси с шарена сол, взе си едно малко дървено столче и седна до печката. Така правеше и когато беше съвсем малка, все се въртеше около баба си край печката:

- Бабо, кога успя да я замесиш тая питка, че и да я опечеш...!

Тя гледаше баба си с някакво умиление а сърцето ѝ туптеше от радост:

- Сняг ли е натрупало! Ама как така, сняг не е валяло от толкова дълго време...

Ваня отхапваше малки залъци от вкусната питка загледана в про̀цепите на бумтящата печка откъдето се виждаха светлините на играещи пламъци.

 

Нещо изтрещя и тя подскочи! Озърна се изплашена!

- Спокойно, гръмотевици, май ще вали доста тази вечер! 

- Дъжд! Нали беше натрупало сняг!?

- Kакъв сняг през май! А и сняг не е валяло от няколко години дори през зимата!

Ваня разпозна гласът на майка си, разбра, че е задрямала на дивана и всичко е било само сън. Очите ѝ се напълниха със сълзи:

- Не можах да видя дядо... Защо ги сънувам толкова рядко!

Майка ѝ разбра какво се е случило и не каза нищо повече, а Ваня остана загледана в тъмният прозорец, зад който дъждът вече се сипеше като порой.

Тя се опитваше да запази образът на баба си непокътнат!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели, пропуснала съм коментарът ти, но сърдечно ти благодаря, радвам се, че си усетила емоцията!
  • Какъв мил спомен, много ме развълнува! Аз само като си затворя очите виждам баба и дядо! Благодаря!
  • Благодаря ти, скъпа Иржи, толкова ми е хубаво когато се отбиваш при мен! Когато сънуваме любими хора, които отдавна не са сред нас, е хубаво, но не знам защо ми се случва толкова рядко, а ми се иска поне в сънищата да сме отново заедно!
  • Това ехо от детството на всички ни е познато...Да имаш спомени и когато след доста време се върнеш на тях,да ги преживееш отново,толкова е хубаво...Чудесно,Руми,аз не бих могла да "превключа" от поезия на проза....А теб те бива и за двете!Продължавай да ни разказваш...Аз дори не сънувам!
  • Антоан, Гавраиле, благодаря ви, толкова ме стоплиха вашите коментари! Щастлив петъчен ден ви пожелавам!

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...