Feb 4, 2019, 10:49 AM

Дъжд по никое време!

  Prose
914 7 19
2 min reading

Ваня се събуди от лек шум идващ от съседната стая, усети аромат на липов чай и още нещо. Стана, огледа се някак учудено, нощницата с която беше облечена ѝ се стори позната, но всъщност не беше нейна. Открехна вратата, прекоси набързо с босите си крака полутъмният коридор и любопитно надникна в съседната стая:

- Бабо! - Тя разтърка очите си и влезе на топло а баба ѝ се усмихна широко, поздрави я за добро утро и заговори с благият си глас:

- Хайде, сядай на масата, направила съм чай, има овче сирене от нашето и питка, както ти бях обещала. - Ваня още не можеше да повярва, че е на село, беше толкова щастлива, но и малко объркана:

- Къде е дядо?

- Не видя ли колко много сняг е натрупало нощѐс, дядо ти още по мръкнало излезе да чисти пътеките, че да може и добитъка да нахрани. Хайде, нали искаше питка, яш, докато е топла!

 

Ваня не отиде на масата, отчупи един комат от бабината си питка която бе добре опечена, а по коричката си личеше, че е вкусна и хрупкава. Поръси с шарена сол, взе си едно малко дървено столче и седна до печката. Така правеше и когато беше съвсем малка, все се въртеше около баба си край печката:

- Бабо, кога успя да я замесиш тая питка, че и да я опечеш...!

Тя гледаше баба си с някакво умиление а сърцето ѝ туптеше от радост:

- Сняг ли е натрупало! Ама как така, сняг не е валяло от толкова дълго време...

Ваня отхапваше малки залъци от вкусната питка загледана в про̀цепите на бумтящата печка откъдето се виждаха светлините на играещи пламъци.

 

Нещо изтрещя и тя подскочи! Озърна се изплашена!

- Спокойно, гръмотевици, май ще вали доста тази вечер! 

- Дъжд! Нали беше натрупало сняг!?

- Kакъв сняг през май! А и сняг не е валяло от няколко години дори през зимата!

Ваня разпозна гласът на майка си, разбра, че е задрямала на дивана и всичко е било само сън. Очите ѝ се напълниха със сълзи:

- Не можах да видя дядо... Защо ги сънувам толкова рядко!

Майка ѝ разбра какво се е случило и не каза нищо повече, а Ваня остана загледана в тъмният прозорец, зад който дъждът вече се сипеше като порой.

Тя се опитваше да запази образът на баба си непокътнат!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ели, пропуснала съм коментарът ти, но сърдечно ти благодаря, радвам се, че си усетила емоцията!
  • Какъв мил спомен, много ме развълнува! Аз само като си затворя очите виждам баба и дядо! Благодаря!
  • Благодаря ти, скъпа Иржи, толкова ми е хубаво когато се отбиваш при мен! Когато сънуваме любими хора, които отдавна не са сред нас, е хубаво, но не знам защо ми се случва толкова рядко, а ми се иска поне в сънищата да сме отново заедно!
  • Това ехо от детството на всички ни е познато...Да имаш спомени и когато след доста време се върнеш на тях,да ги преживееш отново,толкова е хубаво...Чудесно,Руми,аз не бих могла да "превключа" от поезия на проза....А теб те бива и за двете!Продължавай да ни разказваш...Аз дори не сънувам!
  • Антоан, Гавраиле, благодаря ви, толкова ме стоплиха вашите коментари! Щастлив петъчен ден ви пожелавам!

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...