Дъжд по никое време!
Ваня се събуди от лек шум идващ от съседната стая, усети аромат на липов чай и още нещо. Стана, огледа се някак учудено, нощницата с която беше облечена ѝ се стори позната, но всъщност не беше нейна. Открехна вратата, прекоси набързо с босите си крака полутъмният коридор и любопитно надникна в съседната стая:
- Бабо! - Тя разтърка очите си и влезе на топло а баба ѝ се усмихна широко, поздрави я за добро утро и заговори с благият си глас:
- Хайде, сядай на масата, направила съм чай, има овче сирене от нашето и питка, както ти бях обещала. - Ваня още не можеше да повярва, че е на село, беше толкова щастлива, но и малко объркана:
- Къде е дядо?
- Не видя ли колко много сняг е натрупало нощѐс, дядо ти още по мръкнало излезе да чисти пътеките, че да може и добитъка да нахрани. Хайде, нали искаше питка, яш, докато е топла!
Ваня не отиде на масата, отчупи един комат от бабината си питка която бе добре опечена, а по коричката си личеше, че е вкусна и хрупкава. Поръси с шарена сол, взе си едно малко дървено столче и седна до печката. Така правеше и когато беше съвсем малка, все се въртеше около баба си край печката:
- Бабо, кога успя да я замесиш тая питка, че и да я опечеш...!
Тя гледаше баба си с някакво умиление а сърцето ѝ туптеше от радост:
- Сняг ли е натрупало! Ама как така, сняг не е валяло от толкова дълго време...
Ваня отхапваше малки залъци от вкусната питка загледана в про̀цепите на бумтящата печка откъдето се виждаха светлините на играещи пламъци.
Нещо изтрещя и тя подскочи! Озърна се изплашена!
- Спокойно, гръмотевици, май ще вали доста тази вечер!
- Дъжд! Нали беше натрупало сняг!?
- Kакъв сняг през май! А и сняг не е валяло от няколко години дори през зимата!
Ваня разпозна гласът на майка си, разбра, че е задрямала на дивана и всичко е било само сън. Очите ѝ се напълниха със сълзи:
- Не можах да видя дядо... Защо ги сънувам толкова рядко!
Майка ѝ разбра какво се е случило и не каза нищо повече, а Ваня остана загледана в тъмният прозорец, зад който дъждът вече се сипеше като порой.
Тя се опитваше да запази образът на баба си непокътнат!
© Руми All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ели, пропуснала съм коментарът ти, но сърдечно ти благодаря, радвам се, че си усетила емоцията!
-
Какъв мил спомен, много ме развълнува! Аз само като си затворя очите виждам баба и дядо! Благодаря!
-
Благодаря ти, скъпа Иржи, толкова ми е хубаво когато се отбиваш при мен! Когато сънуваме любими хора, които отдавна не са сред нас, е хубаво, но не знам защо ми се случва толкова рядко, а ми се иска поне в сънищата да сме отново заедно!
-
Това ехо от детството на всички ни е познато...Да имаш спомени и когато след доста време се върнеш на тях,да ги преживееш отново,толкова е хубаво...Чудесно,Руми,аз не бих могла да "превключа" от поезия на проза....А теб те бива и за двете!Продължавай да ни разказваш...Аз дори не сънувам!
-
Антоан, Гавраиле, благодаря ви, толкова ме стоплиха вашите коментари! Щастлив петъчен ден ви пожелавам!
-
Руми,твоите стихове, а и проза с незабравимите спомени ми създават онази домашна атмосфера която съзнателно търся всеки ден.В нейното ъгълче е скрито и моето вдъхновение.
-
Силве, благодаря ти!
Мария, присъствието ти винаги ме радва много, толкова добре усещаш душевното ми състояние! Благодаря ти от сърце! -
Въздействащ и много трогателен разказ, Руми! Толкова е хубаво, когато скъпите за нас хора са оставили красива следа в живота ни. Любов и топлина, които продължават да ни сгряват дори, когато ги няма межу нас. Разкриваш съня на лирическата по много мил и съкровен начин, което доказва таланта ти! Във финала сякаш цялото небе плаче заедно със сърцето на героинята ти! Поздравявам те за поредната страхотна творба, оставяща следа в мислите ми мила, Руми!
-
Топло и уютно е при теб, Руми!
-
Младене, robertratman, Ангелче, Васе, Мариана, благодаря ви, мили хора! Прекрасен ден ви желая!
-
Отдавна не сънувам , а искам! Поздрав !
-
Стана ми малко тъжно даже...тоест - въздействащо е.
-
Неочакван финал на един толкова затрогващ разказ. Бабата и дядото - пазители на оазиса-минало в тази пустиня, наричана живот. Успя да ме върнеш в детството, Руми. Благословена да си! Благословено да е и перото ти!
-
Стойчо, Мария, Nostalgia, благодаря ви, че надникнахте в съня на моята лирическа! Спокойна да е вечерта ви!
-
Прегръдка!
-
Много мил разказ! Действието върви непринудено, увлича читателя и стопля душата му! Браво, Руми!
-
Разплака ме... И аз нося подобни сънища!
-
Скъпа Лиа, аз ти благодаря от сърце!
-
Хубаво е Руми. Трудно ми е да коментирам тези дни. Но ви чета и чета, и чета. Хубаво е, че ви има и че творите от душа и сърце. Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
