То беше обикновен явор. На пръв поглед нямаше нищо, което да го различава от другите дървета, посадени наоколо.
И все пак беше особено. Беше засадено тъкмо на синура между двете села - нашето и онова.
Нашите казваха, че от него започва нашето село и завършва селото на ония. Обаче ония казваха, че от дървото започваше тяхното село, а на нашето слагаше края.
Ей това объркано местонахождение поставяше дървото в особена ситуация. Горският от нашето село разказваше, че бащата на неговият дядо го засадил там, щото след дълго чакане на дете, жена му родила по жътва на това място. Щастливият баща посадил явора и дал името и на сина си за чудене на цялото село.
Ония пък разказваха тяхна история за дървото. която, разбира се, не отговаряше на истината.
Не се помни началото на враждата между нашето село и селото на ония.
Та имаме си и ние две семейства като ония италианците - Монтеки и Капулети. Не, не точно, ама почти.
Защо ли?
Ами Капулети си имат Жулиета. ала си имат и Ромео, а Монтеки си имат ...