То беше обикновен явор. На пръв поглед нямаше нищо, което да го различава от другите дървета, посадени наоколо. 
И все пак беше особено. Беше засадено тъкмо на синура между двете села - нашето и онова.
Нашите казваха, че от него започва нашето село и завършва селото на ония. Обаче ония казваха, че от дървото започваше тяхното село, а на нашето слагаше края.
Ей това объркано местонахождение поставяше дървото в особена ситуация. Горският от нашето село разказваше, че бащата на неговият дядо го засадил там, щото след дълго чакане на дете, жена му родила по жътва на това място. Щастливият баща посадил явора и дал името и на сина си за чудене на цялото село.
Ония пък разказваха тяхна история за дървото. която, разбира се, не отговаряше на истината.
Не се помни началото на враждата между нашето село и селото на ония. 
Та имаме си и ние две семейства като ония италианците - Монтеки и Капулети. Не, не точно, ама почти.
Защо ли?
Ами Капулети си имат Жулиета. ала си имат и Ромео, а Монтеки си имат Ромео, но си имат и Жулиета.
Объркана работа - знам аз какво си мислите.
То, обърканите работи все със забранена любов вървят.
Мъжете като били млади се влюбили в една и съща мома. Нашият Капулети научил. че в събота оня, Монтеки ще я иска и в петък вечерта я откраднал. Ала он, Монтеки като научил, в събота вечерта откраднал сестрата на Капулети и излязъл на чело като се сродил насила.
Първо се пръкнало мъжкото отроче на Монтеки, ала след седем месеца Капулети се сдобили с момиче. След две години Капулети се ощастливил със син, а след година на Монтеки се родила дъщеря. 
Училището е едно за двете села и децата учили заедно. Кога са започнали погледите и дърпането на плитки не е уточнено, както и не се знаело  за скришните срещи край дървото. 
То било съучастник,  но като си помислело за откритието, клоните му се разтрепервали, щото не можело да си представи последствията.
На кората му, от двете страни на ствола, издълбали две сърца, прободени със стрели и с имената барабар. 
Дървото се ужасило от тази лекомислена постъпка на влюбените деца и решило да крие изявата им. Надвесило клони и  дълго никой не откривал истината за скритата любов на дъщерята Капулети със сина Монтеки и на сина Капулети с дъщерята Монтеки.
Един ден, обаче, дошъл южняка, разиграл се с клоните на дървот, а за зла участ, от там минал горския и видял изрязаните сърца със стрели и имената около тях.
Човекът се шашнал. Стоял десет минути със зинала уста, чудейки се какво да прави.
Дигнал пушката - стара кремъклийка, която носел, ей така, да плаши гаргите и дръпнал спусъка. Веднъж, че дваж, че триж. И той се изненадал от пукотевицата. 
Птиците в ужас се разбягали, а на дървото корените изтръпнали от предусещане за последиците. Само след десет минути двете села се изсипали около дървото, изплашени и любопитни за пукотевицата. Горският нямал сили да говори, а само сочел към дървото. Когато всички полека лека се приближили, позорът се разкрил пред смаяните им очи.
Първи отриагирали жените, които се вкопчили в косите една на друга и порой от обвинения се изсипали. Мъжете стояли със зинали уста. Пръв се окопитил горският и предложил двете семейства да се съберат и да потърсят сметка от синовете и дъщерите си.
Дълго не можели да се разберат къде точно да се събере съдилището.
Решили - край дървото.
Разотишли се по къщите за столове.
През това време двете двойки, научавайки какво ги очаква, решили. Сторили каквото сторили на дървото и със старата Жигула, която поправили с общи усилия момците, отлетели.
Като се завърнали хората от нашто село и ония от другото село, що да видят, два сватбарски байрака, заковани от двете страни на явора - там дето били издълбани сърцата.
Дървото щастливо размахвало клоните си нависоко, че да се виждат байраците отдалеч.
Така дървото се прочу. Сега там стават сватбите и на наш`то село и на ония, от другото село.
Мислим да кандидатираме Дървото за международно Дърво на сватбата!