Бог създаде Небето и Земята, и красиви бяха те. Като невеста и младоженец те заживяха щастливо - и зарадва се Всевишният. Но, едно им тежеше - разделени бяха и все не можеха да се стигнат. Далеч бяха един от друг Небесният хляб и водата на Живота.

И реши Бог живи твари да създаде - Небето и Земята да радват. Появиха се тогава растенията и животните, и цялата Земя изпълниха - да не е самотно сърцето й. Навсякъде бяха те, пъстри, шарени и гиздави - самотният взор на Небето с живот и радост да изпълнят.

Зарадваха се Небето и Земята, и като свои деца растенията и животните приеха. Но и тази радост празнината им не запълни, защото - разделени бяха!

И замисли се Бог как Небето и Земята да свърже, и тъгата им да разсее.

Реши тогава Вечният да създаде човека - жива стълба между влюбените. Да направи човека син на Небето и Земята.

Но дошъл ангелът на Истината и рекъл на Бога :

Бог нищо не рекъл, но продължил своята работа. Дошъл тогава при него ангелът на Правдата и му казал:

- О, Господи - чуй ме! Не създавай човека, кораво и жестоко ще е сърцето му. Само за едно ще го е грижа - за самия него! О, Боже - та ще подаде ли човекът ръка на страдащите?

И този път замълчал Бог, и над човека продължил да работи. Но явил се при него ангелът на Мира и рекъл на Всевишния:

- Господи, Боже мой, моля те - не прави човека! Защото насилие дишат ноздрите му и син на раздор е той. О, Боже - той цялата Земя с кръв ще напои!

Мрак легнал на Божието лице и отказал се Вечният от своето творчество. Дошла тогава при него, от края на Всемира, дъщерята на Милосърдието. Поклонила се на Бога и рекла :

- Отче мой, каквото си намислил - направи го! Велика е Божията промисъл и свещено е за мен твоето желание! Направи човека, а аз ще го науча как се люби и сърцето му с милосърдие ще изпълня! И всички да се откажат от него - аз няма да го оставя!   

Светнало Лицето на Бога и решил да завърши своето дело - да направи човека по образ и подобие свое!

А на дъщерята на Милосърдието рекъл :

- Бъди благословена, защото ти ще си спасението на хората! И ще те наричат - Христос!

Радислав Кондаков