Вдъхновено от Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)
Бог създаде Небето и Земята, и красиви бяха те. Като невеста и младоженец те заживяха щастливо - и зарадва се Всевишният. Но, едно им тежеше - разделени бяха и все не можеха да се стигнат. Далеч бяха един от друг Небесният хляб и водата на Живота.
И реши Бог живи твари да създаде - Небето и Земята да радват. Появиха се тогава растенията и животните, и цялата Земя изпълниха - да не е самотно сърцето й. Навсякъде бяха те, пъстри, шарени и гиздави - самотният взор на Небето с живот и радост да изпълнят.
Зарадваха се Небето и Земята, и като свои деца растенията и животните приеха. Но и тази радост празнината им не запълни, защото - разделени бяха!
И замисли се Бог как Небето и Земята да свърже, и тъгата им да разсее.
Реши тогава Вечният да създаде човека - жива стълба между влюбените. Да направи човека син на Небето и Земята.
Но дошъл ангелът на Истината и рекъл на Бога :
- Господи, не създавай човека! Той твоята Истина ще изкриви ...