Дъще моя, чедо мое

Дъще, ти си ми най-щастливото.

Скъпа моя, Бог ли те изпрати, мило мое дете архангел те донесе от небето.

Ангел те донесе за да претопиш сърцето ми, и Той посочи ангелите да те пазят.

Твоите малки очи все към мене гледат, гледат ме и знаят- това е мама.

Най хубави са нощите с твоето присъствие, а най – сладки са дните с твоя плач.

Но ти растеш и времето прелетя като индианска стрела.

Порасна и замина. Замина надалеч. През океани и земи прекрачи прага и отиде в Европа.

Идва време за Илинден, ден да се върнеш. Да се върнеш у дома.

Аз ще те чакам, седнала на прага, а сухите ми морни рамене ще чакат твоята живителна прегръдка. Да разпръснеш сиротната ми самота.

Стъпваш на пръсти късно вечерта, града изчезнал е сред полята, но една къщурка- звездичка за теб будува.

Дърветата извърта се по тебе, а майчиното ми сърце се разтуптя.

От както ти си тръгна душата ми е в плен на самотата, но тази вечер тя се разбунтува.

Очите млади да ме помилват, ръцете скъпи да ме прегърнат и с тебе заедно да се засмея.

Слънцето изгря, петелът се обади. До празния одър ти стоиш, под зоркия поглед на старата иконата. Едничка свещ гори в празната ми стая.

„Скъпа, недей ридай! Аз все още те очаквам, там горе от рая”

мама