Един досаден ден
Днес старецът ставаше на 91 години, а Велизар – на 16.
„Кофти съвпадение”, си помисли за кой ли път младежът. „Какъв досаден ден!”
Всъщност не беше съвсем зле. Уговорката с баща му беше, че ако иска да си получи суперкомпютъра за рождения ден, трябва да придружи дядо си Велко на село и да му угажда.
– Какво значи „угажда”? – понечи да попита момчето, но се отказа. Може би трябваше да провери в речниците, които баща му винаги държеше на бюрото си или поне в интернет, но го домързя. Изобщо много го мързеше напоследък. На всичко отгоре, трябваше да се напъне и да си вземе поправките наесен, ако не иска да повтаря класа още един път. Много досадно.
Станаха в 6 ч. сутринта, за да хванат първия автобус за селото. Беше в началото на лятото, но си личеше, че ще бъде неприятна жега през целия ден. Дядо му беше обут с огромни туристически обувки, които носеше и през зимата, а чантата му тежеше, сякаш вътре имаше компютър. Велизар надникна с едно око в нея – секирче с копачка, пл ...