27 окт. 2008 г., 06:21

Един живот напук

1.1K 0 2
1 мин за четене

Един живот напук

 

Напук превърнах се в огледално отражение на всичко, което някога си искал, напук превърнах се в стъклен кристален образ от твоите мечти, напук превърнах се в безропотно въплъщение на твоя идеал, напук изгубих дори себе си.

Напук вървях толкова време по измислен, сбъркан път.

Напук бягах без път, дори когато не ми оставаха сили на дишам.

Напук дишах аз дори, за да не се предам пред теб.

Напук бях силна, за да не личи слабостта ми пред теб.

Напук мразех, когато сърцето ми крещеше, че обича.

Напук преглъщах сълзите си, за да мислиш, че съм безчувствена.

Напук черни бяха очите ми, когато бяла бе останала душата ми.

Напук черни бяха косите ми, макар руси да са били преди.

Напук черно носех винаги, макар да обичах всички цветове.

Напук чупех стъклата, макар да режеха ръцете ми.

Напук отварях врати, които трябвало е да останат затворени.

Напук късах оковите си, макар да знаех, че има още много като тях.

Напук изричах думи, макар да мразех и гласа си.

Напук мълчах, когато някъде дълбоко душата ми пееше тъжна песен.

Напук пазех всичко, за да имаш какво да мразиш.

Напук изтривах всичко, за да няма спомен, че такава съм била.

Напук забравих да мечтая, за да не разбиеш и мечтите ми.

Напук не се предавах, за да не отнемеш и живота ми.

Напук живеех, за да не ми видиш никога мъртва.

Напук забравих коя съм, за да не ме боли.

Напук друга бях, но не и тази, която искаше… нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...