22 мая 2013 г., 10:29

Един месец приключение - 2 част

1.2K 0 0
2 мин за четене

2. При Крум

 

Те тръгнаха от Красна поляна към Люлин, където работеше и живееше споменатият Крум. Той бе около 25-годишен, висок мъж, треньор и шампион по карате до за България, държеше и оръжеен магазин в блока под апартамента си. Те пристигнаха, позвъниха на звънеца, изчакаха, но не получиха отговор. Тогава позвъниха пак, но по - продължително.

- Кой е? - чу се питане.

- Свой - отговори Ники.

Вратата се отвори, отвътре се показа Крум с насочен 33–ти калибър револвер към нощните посетители.

- Ей, това не е нужно, все пак се познаваме. - каза Иван.

- Влезте да се видим, че отдавна не сте идвали! - каза Крум.

Когато влязоха, те започнаха да разглеждат. Из цялата къща бе пълно с всякакви оръжия, картини, купи и медали, разни трофейни животни.

- Само по-тихо, защото жената и детето спят, а не са свикнали на среднощни гости. - каза Крум.

- Защо Колт 45 Магнум револверът е в рамка? - попита Ники.

- С него убих първата си мечка гризли, с един патрон – затова - му отвърна Крум.

- Дойдохме да те питаме какво мислиш за днешните убийства - някаква лъжа или истина? Какво ли би могло да е? - попита Иван.

- Хм, как да ти кажа, истина е, но не е човек, нито котка, прилича на нещо по-бързо и по-голямо. Например динозавър велосираптор, но не би могло да е, все пак от 65 милиона години ги няма, пък сега да се появят... Все пак е мистерия. Какво мислят другите, Кирчев? - каза Крум.

- Сега се прибирам и не знам. Сега ще звънна на Иво полицая.

- Имаш ли от хубавата ракия? Още ли си на същото ниво, братовчеде, или вече остаря, че скоро не сме се пробвали кой по-добре се бие? - каза Ники.

- Сега не ми е до бой, а ракия има. Първо искам да разбера какво убива в града, после ще ходим в залата да се пробваме. Искаш ли домашно сирене?

- С удоволствие, брат’чед - каза Ники.

- Иво Полицая потвърди твоята версия – каза, че ще мине след малко и той не знае какво е. Не е нищо познато, според него са извънземни... Ще трябва да го хванем преди да убие още хора. А,  Крумчо, дали мафията ще знае нещо?

- Ще ги попитам, но не обещавам.

- Е, вече сме готови за приказка, я кажи колко пари струват  един АК-47, един Колт Магнум 45 револвер, 2 гранати, един нож и бронежилетка, за да се подготвя за всеки случай. Разрешително имам. - каза Ники.

- Долу е магазинът, не тук - каза Крум, с леко потръпване, чудейки се какво е намислил братовчед му.

- Не ни трябват оръжия, а идея какво е и само да го спрем, не да го унищожим до крак, както Райд прави с хлебарките. - каза Иван.

- Може би си прав, ще разпитам и ще видим. - каза Крум.

- Айде да почваме пиенето, малко да разпуснем, че след 5 часа почвам в службата работа, пък колата ми е при Ванката. - каза Ники.

- Добре, съгласен съм, утре продължаваме с мисленето - каза Иван.

Тогава се почука на вратата, Крум изкара пистолета и отиде да види кой е. Оказа се Иво Полицая. Той бе бивш съученик на Иван с подобна височина, но много по-внушителна фигура. Красиво лице и дълга буйна коса. 

Те продължиха така да почиват до сутринта с чаша в ръка и сирене в уста.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Д Кирчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...