3 мая 2011 г., 20:11

Един пролетен следобед

890 0 0
1 мин за четене

Един пролетен следобед аз плачех. Ти дойде и ми каза да не плача, защото сълзите са мъчение, да не обичам, защото обичат хората без воля, да не се влюбвам, защото любовта е за глупаците и да не вярвам на приятелството, защото то е за наивните. Но аз хиляди пъти бих предпочела, ако сълзите са мъчение, аз да съм най-голямата мъченица, защото плачем, когато не се страхуваме да бъдем себе си, нека ако обичат само хората без воля, аз да съм най-безволевият човек на света, защото трябва да обичаш, за да бъдеш обичан, нека ако любовта е за глупаците, аз да съм най-голямата глупачка, защото нищо не може да се сравни с усещането да принадлежиш на някой, който ще те обича завинаги. И най-накрая, бих ти казала, че милиони пъти бих избрала, ако приятелството е за наивните, аз да съм най-голямата наивница, защото аз знам, че ще срещна много преходни хора, които никога няма да имат място в моя живот, но винаги ще ги има тези, които наричам истински приятели. И нека, ако всичко това е повече страдание, отколкото щастие, аз да го изпитам, защото един ден, когато погледна назад, ще знам, че съм живяла, защото за да намериш истинското, трябва да сбъркаш и да попаднеш на грешното, за да можеш да познаеш правилното, когато го намериш. А пък аз ще те посъветвам да не се предпазваш от всичко лошо, на което животът те подлага, защото така никога няма да изживееш хубавите моменти, просто защото нищо никога не е тъй оценено, както когато си се борил истински, за да го имаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...