Родих се различна. Най-различна от различните. Черно-бяла. Като в стар нискобюджетен филм. Някаква жестока шега на природата. Някак болезнено чувствителна в своя черно- бял свят.
Живеех в малка къща на самия морски бряг. Живеех там със сестрите си. Родителите ми често пътуваха и единственото семейство, което познавах, бяха те, моите мили сестри.
Не виждах цветове. Не ги виждах, но ги усещах. Сякаш вън светът беше черно-бял, а вътре искреше от пъстрота и разнообразие.
Бях щастлива. Колко бях щастлива!... Едва сега осъзнавам колко щастливи са били тези черно-бели години.
Нямах приятели. Страхуваха се от моята различност и ме отбягваха. Имах сестрите си. И ми стигаха. Когато бях дете, те всяка сутрин в бяла чаша ми наливаха сиво мляко с какао. На бялата покривка слагаха чиния с черни сандвичи. И се грижеха за мен. И ме обичаха.
Времето минаваше. Растях. И се променях. Сестрите ми все по- често ги нямаше и аз все по- често оставах сама. В такива нощи слизах на плажа и гледах черното небе с ...