4 янв. 2011 г., 23:57

Една човешка история 

  Проза
1647 0 6
26 мин за четене
ЕДНА ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ
Имах среща с много близък приятел, когото не бях виждал от години - беше се върнал предния ден от чужбина. Вече бях пред ресторанта където трябваше да се срещнем, когато той се обади по мобилния си телефон. Каза че пътува с такси и се извини, че ще закъснее десетина минути поради голямо задръстване, в което бил попаднал.
Реших, че вместо да го чакам на улицата, ще бъде по-разумно да вляза в ресторанта и да избера место, където да можем спокойно и необезпокоявани да си поговорим. Намерих подходяща маса, разположих се удобно и се заех с проучването на обемистото меню.
На пристигналия келнер казах, че чакам приятел и когато приключих с менюто, реших да разгледам интериора и посетителите на ресторанта. Беше изцяло реновиран и много изискан – явно е бил ангажиран известен дизайнер. Музиката беше тиха, добре подбрана и възпроизвеждана от висококачествена уредба. В залата имаше доста хора, но те бяха заели централните маси и нямаше да ни смущават. Без изключение, посетите ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Все права защищены

Предложения
: ??:??