ЕДНА МАГИЯ
Зимен пейзаж бе обхваналa цялата страна, облаци се гонеха по небето, вятъра неуморно и страшно свиреше . Всеки се бе скрил в своето малко гнездо. Студа сковаваше даже и камъните. Потоците, които така пълни с енергия, сега бяха омаломощени от силата на зимата. А бялата покривка само засилваше цялата тази обстановка.
Една гора, съвсем обикновена гора, с най-различни дървета и обитатели спеше дълбоко своя пореден сън, очакваща с нетърпение топлите ласки на слънцето, което ще я събуди за нов живот. Тази гора сега изглеждаше доста скучна, еднообразна и самотна. Цялата обгърната от тишина и спокойствие, всяко дърво се впило в собствените си корени и мълчаливо затаило дъх. Времето сякаш е спряло за миг да си отдъхне.
Там някъде, из тези на външен вид еднакви дървета, из тази зимна картина, нещо нарушаваше това спокойствие. Едно хвърчило, едно шарено хвърчило. Което със своите цветове припомняше на цялата гора за красивите мигове през лятото, за пъстрите цветове на пролетта. Но точн ...