Една нощ в "Мулен Руж"

        Тя. Прекрасна като светлината. Тайнствена като нощта. Движеше съвършеното си тяло в ритъма на музиката. Сатенената и кожа придобиваше изкусителни отблясъци, а извивките на бедрата и докосваха въздуха толкова нежно, че той сякаш трепереше. Навеждаше се и отмяташе призрачните си коси назад. Очите и нямаха цвят, не съществуваха. Имаше го само предизвикателния грим. Устните и бяха като череши, покрити с яркото и червило. Ръцете и, изпепеляващата страст с която се протягаха към него, го подлудяваха. Тази нощ тя беше за него. Танцът и, изящните и движения, дантелите, едва прикриващи гърдите и го караха да я желае повече от всякога. Знаеше, че няма да види нищо повече, че няма да я докосне никога, че тя няма да е негова. Тя беше ничия, само на себе си, а не на десетките мъже, идващи вечер, за да я поканят във въображението си. Катраненочерните и коси за миг го докосваха, той усещаше дъха и, искаше да я запази за винаги до него. Не можеше. Не знаеше името и, не я познаваше, но тя обземаше съзнанието му и едри капки пот се стичаха по челото му. Тази вечер беше в червено. Цветът на страстта. Бельото сякаш не и пречеше, а допълваше поразяващата и визия.

        Той. Черните му къдрави коси подчертаваха зелените му очи, които тя едва виждаше в тъмнината на заведението. Знаеше, че е там заради нея, че я желае, че е в мислите му. Приближаваше се, но не можеше да го докосне, колкото и да и се искаше да го направи. Матовата му кожа сякаш я пареше всеки път щом се приближеше повече, но не се страхуваше. Искаше да усеща ръцете му върху кожата си, устните му върху своите. Не знеше кой е, но беше повече от ясно как му въздейства... и той на нея... Тя усещаше парфюмът му и я омайваше все повече. Завладян от единствената мисъл да я има точно тази нощ, той я изпиваше с очи.

        Тя гореше. Искаше да свали всичко от себе си, но... за него. Танцуваше, поглъщаше музиката със всичките си сетива. Танцуваше за него. Бяха сами, но не можеше да си пзволи да направи нищо. Времето му изтече – нощта бе към своя край. Той плащаше, за да залее въображението си с нейната прелест. Излезе от клуба и зад него остана да крещи неоновият надпис: „Мулен Руж”