Тя. Прекрасна като светлината. Тайнствена като нощта. Движеше съвършеното си тяло в ритъма на музиката. Сатенената и кожа придобиваше изкусителни отблясъци, а извивките на бедрата и докосваха въздуха толкова нежно, че той сякаш трепереше. Навеждаше се и отмяташе призрачните си коси назад. Очите и нямаха цвят, не съществуваха. Имаше го само предизвикателния грим. Устните и бяха като череши, покрити с яркото и червило. Ръцете и, изпепеляващата страст с която се протягаха към него, го подлудяваха. Тази нощ тя беше за него. Танцът и, изящните и движения, дантелите, едва прикриващи гърдите и го караха да я желае повече от всякога. Знаеше, че няма да види нищо повече, че няма да я докосне никога, че тя няма да е негова. Тя беше ничия, само на себе си, а не на десетките мъже, идващи вечер, за да я поканят във въображението си. Катраненочерните и коси за миг го докосваха, той усещаше дъха и, искаше да я запази за винаги до него. Не можеше. Не знаеше името и, не я познаваше, но тя обземаше съзн ...