Една сбъдната мечта
Мечти, мечти и отново пак мечти. А колко от тях са сбъднати!? Сега ще чуете една история за малката капчица Мила. Тя живееше близо до гробищата в кална локва, а до нея едно малко кокиченце. Мила наблюдаваше своето съседче и денем, и нощем. Вечер кокиченцето клюмваше
своята камбанка и сякаш почваше да трепери. Мила докато го наблюдаваше ú се вледеняваше сърчицето, а сутрин Слънчо даваше всичко от себе си, за да стопли невинното цвете. Малкото кокиче се изправяше и се обръщаше към Мила, за да ú се усмихне, а сърчицето на капчицата сякаш се стопляше от нежната ú усмивчица и в калната локва ставаше по-топло. Мечтата на Мила бе да стане снежинка, която да падне върху малкото ú съседче, за да го стопли.
В една студена зимна вечер малката капчица заспа дълбоко и засънува! Тя си представяше как благодарение на Слънчовите лъчи се изпарява и се издига високо към пухкавите облачета. А оттам Мила маха с ръчичка на кокиченцето и му казва:
- Хей, съседче, скоро ще бъда при теб!
Водната капчица облича своята нова бяла дрешка и хоп - скачa от облачето. След дълъг полет Мила се озова в обятията на кокиченцето.
Капчицата спа с усмивка на уста, но внезапно се събуди, защото усети някой до нея. Тя отвори очи и разбра, че е до малкото съседче! Тя беше много радостна, а как се е oзовала там, Мила не се заинтересува, защото нейната мечта бе сбъдната. А от това по-важно няма!!!
© Петя Белчева Все права защищены
момиче, това произведение е красиво.