Една сбъдната мечта
Мечти, мечти и отново пак мечти. А колко от тях са сбъднати!? Сега ще чуете една история за малката капчица Мила. Тя живееше близо до гробищата в кална локва, а до нея едно малко кокиченце. Мила наблюдаваше своето съседче и денем, и нощем. Вечер кокиченцето клюмваше
своята камбанка и сякаш почваше да трепери. Мила докато го наблюдаваше ú се вледеняваше сърчицето, а сутрин Слънчо даваше всичко от себе си, за да стопли невинното цвете. Малкото кокиче се изправяше и се обръщаше към Мила, за да ú се усмихне, а сърчицето на капчицата сякаш се стопляше от нежната ú усмивчица и в калната локва ставаше по-топло. Мечтата на Мила бе да стане снежинка, която да падне върху малкото ú съседче, за да го стопли.
В една студена зимна вечер малката капчица заспа дълбоко и засънува! Тя си представяше как благодарение на Слънчовите лъчи се изпарява и се издига високо към пухкавите облачета. А оттам Мила маха с ръчичка на кокиченцето и му казва:
- Хей, съседче, скоро ще бъда при теб!
В ...