Това е една истинска история...
През 1944 година един взвод на немската армия бил настанен в селото на майка. По-скоро - на бъдещата ми майка, защото тогава тя била... още пеленаче. В къщата на баба и дядо дошъл на квартира млад офицер от Вермахта. Младежът, още с идването си, започнал да се радва на бебето в къщата - тоест на майка. Все повтарял: "Гуд, гуд!" Искал да я гуши и да си играе с нея. Баба, отрудена селска жена, какво по-напред да прави - да готви ли, да пере ли, градини ли да копае, дете ли да гледа - зарадвала се, че немецът иска да се занимава с бебето и му го давала с охота. Това облекчавало отруденото й ежедневие. Така немският офицер прекарвал много време с майка, обикнал я по бащински и накрая, когато трябвало вече да замине за фронта, помолил баба и дядо да му дадат бебето да го осинови. Обяснил, че не можел да си има дете с неговата жена. Дядо взел, че се съгласил - защо му било женско чедо, което не може да му помага в тежката селска работа!? Баба обаче ревнала гор ...