1.

 Когато Травис поиска еднопосочен коридор до Хаос, техниците от транспортния център, след като провериха в компютрите си дестинацията му, му казаха, че е самоубиец.

- В тази посока никой не е пътувал от много, много години. Опасно за живота! – заявиха и му посочиха екраните си, където с големи червени букви бяха изписани същите думи.

- Освен това на Хаос няма център за насочване при космически полети – добави един тях. - Който се озове там, наистина не би могъл да се завърне.

Травис го хвана и повдигна от мястото му. Повтори искането си и набута разрешително си за полет в лицето на несвикналия с насилие човечец. Никога не бе обичал да повтаря по два пъти думите си – не и без да накаже нечулия го.

Наложи се да дойде лично Отговорника, прегледа документацията и го посъветва да помисли отново – все пак толкова виден гражданин на Съюза да предприеме граничещо с лудост посещение на забравена от всички планета не е препоръчително, при това без дата за обратен полет, но погледа на Травис го принуди да въведе нужното в терминала си, след което с въздишка му съобщи, че може да отлита.

- Щом животът ти е омръзнал – рече му като пожелание на изпращане.

Безумеца, поел към ада.

Бяха прави, защото Травис отиваше на Хаос - някога използван като затворническа колония, тогава когато в зората на Съюза е имало достатъчно врагове на идеята за обединени от единен закон светове, които ако е преценявано да бъдат оставени живи, защото в името на демокрацията не само се убива, но и прощава понякога, е трябвало все някъде да ги заточват и да изживеят дните си.

В последствие умиротворяването на Галактиката, орязването на бюджета и най-вече липсата на желаещи да бъдат затворници, Хаос е останал без нужните средства за пълноценно издържане. Администрацията и охраната са били пенсионирани, освободени или преназначени на други служби. Остатъците от заточените престъпници просто били освободени и оставени на милостта на собствените си възможности, които точно на тази планета се доста оскъдни.

Минало достатъчно време за да може Съюза да забрави за Хаос. Няколко случайно попаднали на него и не успели да го напуснат, само изпратили отчаяните си призиви за помощ, също и описание на дивашкия свят, който заварили.

„Тук всеки убива другия” - предавали и замлъквали завинаги.

След последния зов за помощ, всички транспортни центрове приели, че тази планета е много опасна за посещение заради царуващото насилие и беззаконие. Обявили я официално извън Съюза - нямало никаква нужда от нея, след като още при откриването ѝ е станало ясно, че липсват каквито и да е залежи на полезни суровнини. Единствено била годна за обитаване, но не и за поддържането на нормален живот.

Да се изпращат части на Галактическия легион за да премахне шепата и без това избиващи се наследници на някогашните затворници, управниците решили, че няма нужда – анализаторите предвидили, че следващото поколение ще загине от глада и насилието, в които съществували.

Травис бе наясно с опасността, но знаеше, че в такъв свят законът е на страната на по-силния. Затова и поиска да отиде там, след като се умори да следва разпоредбите на щабните плъхове, които се чудеха какво да правят с него.

Защото се чувстваше силен.

Много по-силен от всички останали.

Така че при излитането пожела от своя страна на Отговорника:

- Всичко ти добро, Съюзе!

2.

След годините преминали в налагане на новия ред, войните в Галактиката най-накрая свършиха и възцари задоволителен мир из всички обединени в Сюза обитаеми светове.

Травис скоро разбра, че да сдържа поривите си пред новите заповеди на командирите си е истинско изпитание за него. Забраняваха му категорично прилагане на сила и всякакъв вид насилие над мирните вече граждани. А и навярно уморени след толкова години агресивни противоречия, хората се укротиха и засега нямаше изгледи за бунтове срещу новия ред.

Да живее без война се оказа трудно, много трудно, особено след като целия му съзнателен живот е преминал в битките за постигнатото днес спокойно и сигурно място за живот – Галактическия Съюз. И се оказа, че уменията му не са нужни и един ден реши, че Съюза няма нужда от него.

Той беше войник от Галактическия легион - може би най-добрия служил някога в него, а може би просто този с най-големия късмет при операциите за поставянето на основните на демокрацията между звездите. Оцелявал ден след ден под всевъзможно оцветени небеса, раняван и възстановяван десетки пъти, Травис познаваше единствено живота под обстрел. И тишината кънтеше в душата му, която отново искаше да чуе грохота на боевете.

Съюза дълго налагаше волята си из пръснатите из космоса нови светове, докато дойде денят, в който всички те вече спазваха реда и закона. Травис не бе очаквал това да се случи и мира го завари неподготвен. Пращаха го да патрулира в парадна униформа по улиците на един или друг град на поредната планета.

Скучно, прекалено скучно за жадуващия за битки войник.

Месец тук, друг там, а някаква глупава заповед го изпрати да прекара цели две седмици на бюро в отдел „Анализи” в легионерския щаб на самата Земя. Дори не обърна внимание на зеленината ѝ, нито на синевата в небето. Спомняше си за почернялата атмосфера след бомбадиране и мириса на обгоряла почва.

Малко преди да експлодира го върнаха отново в патрулирането, далеч от планетата майка.

През тези две седмици случайно попадна на информацията за Хаос, също така и към секретния доклад към нея.

Нима това е мястото на което трябва да отиде?

Нужен му беше по-малко от месец за да реши, че достатъчно е защитавал с присъствието си реда и демокрацията по улиците. Отиде и подаде оставката си, която приеха с видимо облекчение – никой не искаше да държи в ръката си освободена от предпазител граната, особено усещайки, че пръстите вече не могат да я удържат.

Наплатиха му някаква сума за прослужените години, определиха друга като доживотна пенсия и му връчиха куп грамоти с големи печати в благодарност за вярната и дълга служба и накрая го накичиха с килограм медали.

Травис изтърпя церемонията по изпращането му, но след като излезе от легионерския лагер, който до този миг бе негов дом, дори не се обърна назад и побърза да потърси пътя към новият си такъв.

Парите му стигнаха за малък кораб и за таксите за полета към избраната планета. Грамотите и медалите изхвърли - никога не е бил на мисия с цел да го наградят.

И преди и сега търсеше свобода за онова, което винаги напираше да се излее навън от него като унищожаващ всичко пред себе си потоп – гневът му.

3.

Полета продължи седмица. Хаос бе накрая на звезден куп, единствена планета на дружелюбно за момента слънце и от космоса атмосферата му имаше цвета на кална локва, обвила кълбото с ръждивата си пелена.

За Травис вида на Хаос бе приемлив, такъв и очакваше да е – не търсеше стандартната земна синева, нито изумрудени небеса на орионовите планети и техните луни. Търсеше мрак и... потънал в хаос свят, в който да се наложи като най-силния.

Приближавайки започна да усеща тръпката, която го обземаше преди битка – очакваше жестокост при посрещането си, очакваше омраза към вида му.

Знаеше, че обитателите на Хаос мразят всеки човек и ще опитат да го убият още преди да се замислят кой е той.

В него зашумя бойния дух на легиона – онзи, който го бе изпълвал в безбройните сблъсъци с враговете на Съюза... преди да настане мира.

След преодоляването на местната атмосфера направи обиколка и видя руините на единствения град на цялата планета. Нямаше движение във въздуха, но камерите уловиха, че по улиците се движат машини и в сградите използваха енергия, добивана от редиците ветрогенератори и соларни панели, останали от някогашните охранителни части.

Добре, значи има все още са тук – каза си той и кацна в близост до града.

Местността бе осеяна от големи скали, обгорели стърнища и почернели дънери на преломени дървета и мръсен въздух, който въпреки неприятния си метален вкус бе годен за дишане. Травис с опитно око разпозна останките от някогашно бойно поле. Небето тъмнееше, прикрито от ръждивите облаци.

Хареса му мястото, прие го като завръщане у дома.

Измина стотина метра и се прикри зад дебел скален къс и активира взривното устройство на кораба. Така унищожи възможността да се изкуши да се върне и кораба да попадне в ръцете на местните.

Експлозията привлече вниманието и не след дълго от града изскочиха десетина раздрънкани товарни коли. Когато наближиха спряха с оглушително стържене на износените си ходови части и от тях изскочиха няколко дузини въоръжени железни тела.

По начина им на подреждане Травис прецени, че са напълно неподготвени за срещата си с него. Щяха да се изненадат какво може да им стори най-добрия войник в Галактиката... или поне войника, имал най-много късмет в боевете сред звездите.

Измъкна бойната си тояга – единственото оръжие, което взе със себе си. Враговете му имаха достатъчно оръжие за онова, което бе дошъл да им даде – война по неговите правила.

Пое за миг дъх когато желязната стена се люшна към него с дрънчене, след това го изпусна и се почувства свободен – толкова свободен, както никога не е бил.

Знаеше, че няма да има кой да го спре щом започне да убива – тоест, поправи се той, - щом започне да руши роботите, идващи насреща му.

На Хаос отдвана нямаше хора – това разбра при прочита на секретния доклад за Хаос, който разкриваше, че от години е населен от самоопределили се като личности машини, избили някогашните затворници и заели техните места. Беше подчертано, че са крайно агресивни към биологичните си създатели и Съюза решил да ги остави като вид експеримент, но прихваналият здраво бойната си тояга войник имаше нещо съвсем друго за тях – да бъдат враговете в неговата война.

Травис не би посегнал безпричинно на вселенското чудо „живот” – не и след като войните в Галактиката утихнаха, той винаги бе разбирал смисъла и нуждата от такива като него, също и това, че е дошло времето за спокойни дни.

Но с удоволствие ще унищожи този свят от механични човекоподобия, издигнат върху труповете на онези забравени някога от Съюза клетници. За това никой нямаше да го осъди, защото никой нямаше и да разбере какво се е случило. Ако го убият – това е вероятна възможност при всяка война, не го беше страх. Ако той победи – Хаос щеше да бъде негов дом завинаги.

Първата редица от роботи приближаваше. Зрителните им сензори го гледаха мрачно, тежко крачейки към него с метално ръмжене. Някои държаха назъбени остриета, други вече насочваха дула към пришълеца. Отдавна не бяха убивали човек и нямаха търпение да го направят.

Травис се засили и замахна за удар, един хубаво премерен и отлично нанесен удар, в който вложи освободената си от задръжки сила.

Първата му жертва се разпадна на купчина железни крайници и механизми. Лишени от нови части, машините бяха поръждясали, но свирепи като хищници се нахвърлиха срещу човека.

Почувствал се на мястото си, Травис размаза лицето на следващия робот.