20 мар. 2017 г., 22:12

Ех, съдба! 

  Проза
1080 5 7
1 мин за четене

Дядо Сотир отвори портата на малката къщурка и с мъка изу мръсните си цървули. Цял ден обикаля нивите с магарето. Измори се много. Животното е вече старо, но не може да го продаде. Купи го преди десет години и винаги е било до него- на пазар, за дърва, за жито. Няма по-верен приятел от него. Говори му, като на дете, гали го. Не е като жената, все да мърмори и да го дразни. Ето, видя го и веднага започна:

- Ти ли си, Сотире? Отде идеш, не се спря в къщи? Пак ще охкаш и пъшкаш цяла нощ. Няма да се спи. 

- Стига си мрънкала, защо не идеш да си гледаш работата! -скастри я той. 

Дядо Сотир стана и тръгна по старата дървена стълба. В едно е права, болен е от години. Пустата простата го мъчи от години. Искаха да го оперират, не даде. Избяга от болницата и не иска повече да вижда доктор. Каквото е отредил бог, това ще стане! Не обичаше да харчи пари за този дето духа! Не пилееше изкараните с честен труд пари за глупости. Не пиеше, вече и не пушеше. Страх го беше дори да кусне и газирано. На празник изпиваше по чаша червено вино, собствено производство. Много се страхуваше от смъртта. Не ядеше нищо, което раздаваха за умряло. Не ходеше и по погребения. Мислеха го за стиснат, но не бяха прави. Парите бяха за черни дни, криеше ги в тръбата на старата печка. Отдавна никой не я ползваше. Готвеха на газ. Обичаше да ги гледа и да ги брои. Малко по-малко имането му растеше. От мислите му го откъсна миризмата на кисело зеле. Много го обичаше, по-тлъстичко, с месце. Лигите му потекоха. 

Отвори вратата на стаята. Посрещна го огненото езиче на печката. Баба Мария тъкмо слагаше дърво. 

- Какво си направила, Марийо? Изгорях, отидоха ми паричките, всичките, до една! - и падна полужив на пода. 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Капризите на съдбата »

10 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кратко, стегнато и добре поднесено. Успех, Васе!
  • Сложен е човекът в своите мисли и деяния.Едновременно греховен и честен.
    Иди го разбери!
    Поздрав!
  • Скрито-покрито...Все някога излиза наяве! Браво😅
  • Това се е случило с моя дядо Сотир. Доживя до 91 години, отгледа ме и наистина по цяла нощ охкаше и пъшкаше. На лекар не отиде, когато почина баба Мария се заключи на втория етаж от страх. Много го бъзикаха с историята Успех на есички!
  • Така се случва, когато в семейството има тайни.
    Многопластово по смисъл...
    Харесах, Васе.
  • С Нина! Интересно написан разказ. Сякаш е по действителан случай. Горкият дядо Сотир.
    Поздрав, Васи и успех в конкурса!
  • Интересно! Заинтригува! Успех!
Предложения
: ??:??