Ех, съдба!
Дядо Сотир отвори портата на малката къщурка и с мъка изу мръсните си цървули. Цял ден обикаля нивите с магарето. Измори се много. Животното е вече старо, но не може да го продаде. Купи го преди десет години и винаги е било до него- на пазар, за дърва, за жито. Няма по-верен приятел от него. Говори му, като на дете, гали го. Не е като жената, все да мърмори и да го дразни. Ето, видя го и веднага започна:
- Ти ли си, Сотире? Отде идеш, не се спря в къщи? Пак ще охкаш и пъшкаш цяла нощ. Няма да се спи.
- Стига си мрънкала, защо не идеш да си гледаш работата! -скастри я той.
Дядо Сотир стана и тръгна по старата дървена стълба. В едно е права, болен е от години. Пустата простата го мъчи от години. Искаха да го оперират, не даде. Избяга от болницата и не иска повече да вижда доктор. Каквото е отредил бог, това ще стане! Не обичаше да харчи пари за този дето духа! Не пилееше изкараните с честен труд пари за глупости. Не пиеше, вече и не пушеше. Страх го беше дори да кусне и газирано. На празник изпиваше по чаша червено вино, собствено производство. Много се страхуваше от смъртта. Не ядеше нищо, което раздаваха за умряло. Не ходеше и по погребения. Мислеха го за стиснат, но не бяха прави. Парите бяха за черни дни, криеше ги в тръбата на старата печка. Отдавна никой не я ползваше. Готвеха на газ. Обичаше да ги гледа и да ги брои. Малко по-малко имането му растеше. От мислите му го откъсна миризмата на кисело зеле. Много го обичаше, по-тлъстичко, с месце. Лигите му потекоха.
Отвори вратата на стаята. Посрещна го огненото езиче на печката. Баба Мария тъкмо слагаше дърво.
- Какво си направила, Марийо? Изгорях, отидоха ми паричките, всичките, до една! - и падна полужив на пода.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Кратко, стегнато и добре поднесено. Успех, Васе!
-
Сложен е човекът в своите мисли и деяния.Едновременно греховен и честен.
Иди го разбери!
Поздрав! -
Скрито-покрито...Все някога излиза наяве! Браво😅
-
Това се е случило с моя дядо Сотир. Доживя до 91 години, отгледа ме и наистина по цяла нощ охкаше и пъшкаше. На лекар не отиде, когато почина баба Мария се заключи на втория етаж от страх. Много го бъзикаха с историята Успех на есички!
-
Така се случва, когато в семейството има тайни.
Многопластово по смисъл...
Харесах, Васе. -
С Нина! Интересно написан разказ. Сякаш е по действителан случай. Горкият дядо Сотир.
Поздрав, Васи и успех в конкурса! -
Интересно! Заинтригува! Успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
