Дядо Сотир отвори портата на малката къщурка и с мъка изу мръсните си цървули. Цял ден обикаля нивите с магарето. Измори се много. Животното е вече старо, но не може да го продаде. Купи го преди десет години и винаги е било до него- на пазар, за дърва, за жито. Няма по-верен приятел от него. Говори му, като на дете, гали го. Не е като жената, все да мърмори и да го дразни. Ето, видя го и веднага започна:
- Ти ли си, Сотире? Отде идеш, не се спря в къщи? Пак ще охкаш и пъшкаш цяла нощ. Няма да се спи.
- Стига си мрънкала, защо не идеш да си гледаш работата! -скастри я той.
Дядо Сотир стана и тръгна по старата дървена стълба. В едно е права, болен е от години. Пустата простата го мъчи от години. Искаха да го оперират, не даде. Избяга от болницата и не иска повече да вижда доктор. Каквото е отредил бог, това ще стане! Не обичаше да харчи пари за този дето духа! Не пилееше изкараните с честен труд пари за глупости. Не пиеше, вече и не пушеше. Страх го беше дори да кусне и газирано. На праз ...