Тръпки полазиха по телата ни, водата покриваше раменете ни.

- Приятно е, нали Петро, в безтегловност съм, то не било чак толкова страшно да си...

- Не е, защото е при екстремни условия, иначе  си е опасно - усмихнах се вяло.

Дано издържи. Изглежда желязна  мацка.Соня държейки ме за ръце се отдръпваше крачка-две назад, после придърпваше ръце и телата ни се допираха. Беше  й забавно, даже се усмихваше. При едно такова приближаване, кракът й отскочи по-високо към хълбокът ми, застоя се за миг и се отдалечи. Взе да не ми харесва тази игра, уж екстремни условия на разхлаждане, ако премърда, изложих се.

- Соня, да излизаме ли, имаме още малко път и ще имаме възможност за всичко.

Тя ме изгледа със сериозния си поглед, но се подчини. И двамата не бързахме с оскъдното си облекло. Вероятно ще ставаме анатоми, защото крадливо се поглеждахме. Пи вода и тръгнахме.

Най-после в далечината познати високи дървета, следва малка горичка и вилата. Ще й кажа за да я окуража.

Погледнах я, едва влачи крака, да не кажа залита

- Какво ти е, още малко и стигнахме, искаш ли водичка.

Тя приседна на горещия пясък. Сложих я в скута си, тя гореше. Челото й, тялото, бедрата й червенееха.

- Петро, лошо ми е, остави ме тук, а ти иди за помощ,...отивай Петро, доведи помощ,... изгарям - говореше тя.

Слънчасала е.

- Соня миличката ми, стегни се. Имаш  ли сила да се държиш на гърба ми. Ще клекна, а ти се покачи на мен, дай краката напред и ме дръж за главата, раменете, където ти е удобно. Хайде, хайде момиченцето ми.

Приклекнах, тя се покачи несигурно, хвана ме и закрачих макар и трудничко. Усетих след малко ръцете й да се отпускат, оставаше  да се отпусне и тупне назад. Приклекнах, помогнах й да полегне на пясъка. Прихванах я през рамене , през свитите колена и я понесох. Ръцете й висяха безпомощно., очите й изплашено широко  отворени.

                     Тишина във вилата, сякаш хора не живеят тук. Пренесох я в моята стая, съблякох я и в банята. Топъл душ, по-хладничък, топъл-хладен. Тя простена.

- Соня, миличката ми, добре ли си, седни долу, душа нека те облива, връщам се веднага.

Смених мокрите си  боксерки със сухи и изтичах бос до кухнята. Награбих студен сок, бутилка водка. Бях чувал, че огънят се лекувал с огън, т.е. ако си слънчасал или  изгорял на слънце мазане с някакъв алкохол, било истинско чудо, отнемал топлината, завиване в мокър чаршаф и много течности да се пият.

Понесох я към леглото, какво да му гледам на  гърдите, на разни триъгълници и хълмчета. Дано успея, иначе трябва да  включа мобилния си за помощ от Поликлиниката или да активирам комутатора си за да я спася.

Омазах я цялата с водка, наметнах с  чаршаф.

- Петро... - успя да промълви тя.

Отново я омазах с водка и приготвих влажен чаршаф, увих я в него. Отвори очи, маслинките гледаха учудено непознатата обстановка, видяха ме с чаша сок. Повдигнах главата й, тя отпи няколко глътки. Усмивка пробяга по устните й. Увих я отново с овлажнен чаршаф.

- Петро, има ли вода

Поднесох й чашата

- Всичката нали - усмихна се виновно

Кимнах с глава.

- Има и сок, все още е студен, трябва да пиеш много течности. Я да видя имаш  ли температура, боли ли те глава, някъде по тялото...

Тя поклати отрицателно глава.

- Нищо, профилактично два аспирина и ще те омажа отново с водка, а аз след това ще пийна да оздравяваш по-бързо

Намръщи се малко, но изпи аспирина. Омазах я отново с водка. я стискаше бедра да не избяга триъгълника. Нцък, там си е, до сега съм го пазил. Уж беше затворила очи, а през мигли ме наблюдаваше. Хитруша.

Поразклатих шишето с водка и отпих сериозна глътка, полага ми се, доста ми се насъбра.

- Соня, опитай се да дремнеш, гладна ли си, жадна...Аз ще слезна да успокоя духовете долу, ако някой се интересува от нас, де - тихичко смотулевих

Долу всичко беше тихо, раздигнато и подредено. На масата няколко безименни заявки за хранителни продукти, а да, утре Нико  ги носи в нещо като пощенска кутия, оставя ги там и след ден отиваме да си вземем продуктите. Кога, кой ги доставя не ни интересува, пък и защо ли. Взех две листчета, в някои  квадратчета сложих кръстче, в забележка чертичка и ги оставих в купчинката.

Навън вятърът подухваше празните чадъри, всичко се е изпокрило по стаите,... или тайно от някъде комуникират със света. Направих четири сандвича, два домата, чушка, две бири, два лимона и обратно в стаята при Соня.

Влизам на пръсти. Тя тежко дишаше, дали бълнува нещо несвързано.

Слезнах отново долу, все пак някой да ме види, ако са запомнили, че трябваше всички да ходим до скалите.

Появи се Нико, след него Мина, опита се а се скрие, но махна с ръка, поздрави ей така неохотно.

Ами браво, от кога търсеше добро гръцко момче, ето на Нико, при това ни е колега.

Разменихме някоя приказка за топлото време, за доброволното ни отшелничество. Нико прегледа заявките, преброи ги.

- А Мина, ще ме придружиш ли да отнеса заявките до кутията, не че ме е страх, но ей така за компания.

Тя се съгласи веднага. Хайде, точно на мен тези номера, ами харесвайте се бе хора.

               Стъмни се, тук -там по сградата светнаха прозорци, силуети се виждаха по тераските. ми да, живи хора сме, всеки иска нежност да дари и да я получи.

Загасих осветлението в кухня и салона, и тихичко се промъкнах  в стаята. Соня похъркваше равномерно. Ех, добре че се справихме успешно, иначе трябваше да фучат линейки, стягане на багажа и в офиса.

От гората повяваше хлад. Погледнах остъклената преграда на балкончето с Васа. Тъмно. Сериозна жена излезе, ами нека се обичат, вместо да мислят как да заобиколят правилата на Експеримента и да се обадят някому, ето този някой е тук сред нас. И Мина, правилно предложи да не се пречкаме един-друг, дано е намерила онова което търси.

Аз лично не чувствах необходимост да звъня някому, да чета жълти псевдоновини, та даже и батковците от ХХХЛ  отдавна се изчерпаха, то кама сутра рисунките са по-забавни.

- Петро, тук ли си, колко съм спала, помня само един глас ме наричаше'' миличка, миличката ми '', не е било и това сън 

нали. А ще ми дадеш  ли някакви дрехи, срам ме е така гола и увита като египетска мумия.

- Браво на теб, съвзе ли се, наспа ли се. Кои дрехи искаш, твоите са изпрани и сухи, днес беше особенно горещ ден, или мои дрехи - попитах от учтивост

- Ако ми дадеш твои ще стоят по-широчки и прохладни, а и те ми отиват на фигурата, нали - смееше се тя

Подадох й боксерки, тениска и се обърнах с гръб към нея.

- Много умно, с гръб към мен а ме зяпаш в огледалото - заливаше се от смях тя - Бягай на тераската

                И в новите си одежди насядахме около масичката.

следва.....