Екзалтиран
Опасявам се от грешки. А ми е толкова приятно в твоята компания. Наистина. До сега винаги се е налагало изреченията да са повече. Да са обяснителни. Големи. Дълги. Винаги с някакъв специфичен цвят. Аромат. Подправени. Изморил съм се.
Тук е различно. Думите са излишни. Просто поддържащи. За да не остават усмивките някак самотни. Благодаря. Аз се запознах с теб, още преди да ме забележиш. Видях буйните ти коси. Видях как държиш чашата кафе. Как палиш цигара, за да помълчиш с живота. Влюбих се в съдържанието ти. Обикнах твоето изразяване. Ненатрапчиво. Тънко. Дълбоко и достатъчно. Защото, може би, ти прави впечатление... как бягам от излишни пояснения, как оставям по дума-две.
Та, исках да ти кажа, че и аз обичам да слушам джаз. И да гледам нощни пейзажи. И на картини, и на живо. Ето сега, например, се подхилвам, защото колкото и да не „говоря“, направя ли опит – казвам неща, за които се замислям за пръв път и споделям по подобен начин.
Аз също обичам кафе. А ти защо се усмихваш така? Разбира се, че те визирам. Търся. А може би предизвиквам. Кой знае?! Ако от съществуването ми остават само няколко мига, които да споделя с ограничен брой хора, то ти ще си от избраните. Тогава бих направил само едно – бих докоснал ръката ти с думите, че не съм лош човек.
Понякога седя и си мисля какво правиш. Как натискаш копчетата на клавиатурата. Дали носиш очила, за да гледаш екрана. Дали четеш на нощна лампа. И заспиваш на отворен прозорец... за да усещаш дъха на планината.
Знам, че си много специална. Не просто защото си в подножията на Силата. А защото действаш чрез нея. Аз съм от другото измерение. На изток сме по-дръпнати. Егоисти.
Тези дни си мисля как споделяме вечеря. Как не се нуждаем от разговори, макар да имаме много теми. Как сме притихнали, ограничили бурята на словата си. Защото...
В тези минути си мечтая. Да споделим една такава топла чаша, вдишвайки от свежата нощ. Как около нас е тихо, приятно хладно и с ухание на роса. Как на масата ни седи моята бяла роза за теб, близо до малките свещници.
Пак ще те потърся. Чувствам се добре. И много жив. Дано и ти си добре. Дано усещанията ми са правилни. Утре ще седна насред райграса и ще споделя кафето си с теб.
" – До утре! – ти казваш и тръгваш си вече.
А с поглед уплашен изпращам те аз.
До утре? ...Но то е безкрайно далече.
Нима часове ще лежат между нас? " *
_______________________________________________________________________________________
* – Блага Димитрова (" До утре")
© А.Д. Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много благодаря, Блу!
"Екзалтиран" е началото на една много специална поредица за мен.
В тази поредица са заглавията: "Щипка сол", "Сливане", "Отпрати ме без спомен", "До светлината в края...", "Промяната в избора", "Шепнещи липси", "Неясното в "защо"", "Дълбоко в безмълвната интимност", "От покана до присъствие", "Личният ми грях", "2 часа и 39 минути".
Текстовете са посвещение и един малък подарък към човека, с когото лятото на 2018 си говорихме в паралелността, а впоследствие изградихме едно много специално приятелство.
-
Как съм го пропуснала? А уж изчетох всичко твое.
-
Благодаря, Марианка!
-
Благодаря, Ади!*
-
Благодаря Ви за вниманието, момичета!
Слънчоглед, радвам се, че сте тук! Поздрави!
Светле... заповядай https://www.youtube.com/watch?v=nF7yuNg_zWE
Светулка, много приятна изненада! Благодаря!
Благодаря и на всички прочели! Бъдете вдъхновени! -
Прекрасна си...отново.
-
Като... Писмо на разума до душата е, а как ми се иска да съм на мястото на получателя! Най-сърдечни поздрави, Ади! Благодаря Ти!******
-
Почувствах... Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Останалото е излишно.
Прекрасни, прекрасни редове. Благодаря за тях