Дойде в лабораторията с молба за анализ. Подаде ми тъмно стъклено шише, пълно почти догоре.
 - Какъв е проблемът? – попитах разсеяно, защото ме чакаха цял куп проби и още два пъти по толкова досадна документация за оформяне.
 - С молба за анализ – каза плахо гласче. – Боя се да няма някакъв наркотик. Кара ме да се чувствам... особено.
Чак тогава си направих труда да я погледна по-внимателно. Сладурана, мина ми през ума – къдрокоса, с чипо носле и трапчинки в ъгълчетата на устните, а очите ù невинно сини като на новородено.
 - Какво значи особено? – попитах с компетентен тон и лепнах възможно най-авторитетното изражение на лицето си. Това ми се получаваше автоматично при общуване с мили създания като това.
 - Ами... – тя погледна встрани от неудобство и се изчерви лекичко. Истинска прелест! Тъкмо се размечтах, когато тя изведнъж събра кураж , погледна ме и заобяснява – Мой познат го донесе някъде от чужбина, не си спомням точно от къде. Спомена, че голям тамошен лечител му го подарил, но понеже не пие, подари го на мен. Доколкото разбрал, бил някакъв специален еликсир.
 - Няма етикет, не виждам производител... явно домашно приготвен – хвърлих око на бутилката аз.
 - Именно. Не е описано нито къде е произведен, нито съдържанието...
 - И? Какво стана като го опитахте?
 - Отпих съвсем мъничко в началото – вкусът е съвсем леко тръпчив, с фина какаово-медена жилка, колкото да те накара да пожелаеш още.
 - Интересно...
 - Отпих няколко глътки, и тогава... – момичето сведе очи, а когато ги вдигна, видях, че са насълзени – О, само ако знаете какво невероятно усещане! Съжалявам, нямам думи да го опиша, само ще кажа, че е като... отдаване.
 - Отдаване? – вдигнах вежди. Ама наистина започваше да става все по-интересно.
 - Ами... сякаш се надига вълна от страст и нежност, която ме поглъща и която в същото време копнея да отдам, защото просто не мога да я удържа в себе си.
 - Виж ти – измърморих – виж ти. Кой ли би могъл да е многословен, когато една такава малка прелест му говори за отдаване и то само на една ръка разстояние.
 - Много ме притеснява това, нали разбирате? – миглите ù запърхаха, и сърцето ми запърха в ритъма им. На тоя етап малко му трябваше.
 - Да – поех си дъх и реших твърдо да се взема в ръце. – Разбирам, как да не разбирам. Сигурно е най-притеснително, когато приятелят ви го няма.
Tя смени няколко изражения, после няколко цвята, и накрая въздъхна.
 - Нямам приятел. Вече. Тоест мисля, че... това го притесни твърде много.
 - Странно...
 - Ами той е сериозен човек – университетски преподавател, значително по-възрастен от мен, улегнал... И когато започна това, като че ли се притесни за здравето си... ако разбирате какво...
 - Гледай ти! – съвсем се въодушевих аз. Тази история все повече ми харесваше. – Няма проблем, имам още малко работа с едни проби, след което веднага се заемам с вашия еликсир.
 - А кога да мина за резултата?
 - Най-добре оставете номера си. Ще ви звънна.
Тя така и направи, а аз потрих доволно ръце след като си тръгна. Каквото и да беше това в шишето, истински се радвах, че го има. Малката просто беше един разкош и ако това ù действаше по този начин нямах търпение да разгадая какво е, а защо не и да го изпробваме заедно...
Претупах останалата работа и се заех с анализа на течността. Установих, че има интересен златист оттенък и превъзходен аромат, толкова изкусителен, че не стърпях и отпих съвсем малко. Едва ли такова количество би могло да ми навреди.
Заех се с подготовката за анализа, но желанието да отпия още беше така неустоимо, че не се стърпях и отпих няколко глътки. Вкусът беше точно какъвто тя го бе описала – леко тръпчив, какао, мед и още нещо, което не можах да определя. По тялото ми се разля вълна на блаженство и наслада, и изпаднах в някакво странно състояние – усещах се едновременно приятно отпуснат и силно възбуден, имах нужда да ме милват и да милвам. Имах чувството, че се разтапям от удоволствие, и в същото време, че мога да се взривя от силата на това усещане.
С треперещи пръсти набрах телефонния ù номер и изобщо не познах гласа си, докато ù казвах че може да дойде за резултата. Не, всъщност не казах може, казах ù да дойде веднага. Спешно!
Сигурно съм звучал много настойчиво, защото тя не се забави много и в момента, в който я зърнах, задъхана и с разрошени къдри около нежното, учудено личице, не исках нищо повече от това да я целуна.
Някакъв слаб гласец дълбоко в мен се опитваше да върне здравия ми разум на мястото му, но то вече беше заето от неудържимия стремеж да я имам.
 - Какво... какво... - едва успя да си поеме дъх тя след целувката.
 - Аз... просто не устоях – измърморих, след като едва намерих сили да се отдръпна. В мен бушуваше такава буря от разнородни усещания, че изобщо не бях на себе си, а тя стоеше като невинно ангелче и ме гледаше объркано. После извади нещо от чантата си.
 - Вижте, аз... объркала съм шишетата, защото много си приличат. Ето – тя протегна ръка и ми подаде много подобно на предишното шише от тъмно стъкло, също толкова пълно – това е въпросният еликсир. Добре, че забелязах навреме, толкова съм разсеяна...
Гледах я напълно объркан. И колкото повече я гледах, толкова по-красива ми се виждаше и ми се искаше, ах, колко ми се искаше, и тя поне мъничко да ме хареса. Поне толкова, че да видя някакво мило трепване, искрица на интерес в очите ù, нещо, което да ми подскаже, че не съм ù безразличен.
Думите ù едва достигаха до съзнанието ми и когато ги осмислих, останах озадачен. Бях убеден, че моето състояние се дължи на тези няколко фатални глътки, а се оказваше, че...
 - Сигурно грешите – казах прегракнало – защото аз отпих и в момента, боя се, се чувствам точно както Вие описахте, че сте се почувствала. Усещането наистина е превъзходно, несравнимо с нищо е удоволствието да Ви целуна и дори просто да Ви гледам, защото очите ми не са виждали нищо по-красиво от Вас. И ако не бях отпил, и не знаех за действието на тази странна течност, бих могъл да заподозра, че съм влюбен във Вас.
Тя ме гледаше зяпнала, после взе бутилката, от която бях отпил, вдигна я и ми показа малкото ръчно надписано етикетче, което ми беше убягнало.
 - Виждате ли? – попита с, както ми се стори, доста развълнуван глас – Това е какаовият ликьор на баба. И понеже бутилките толкова си приличат...
После се приближи и ме погледна в очите, нейните бяха усмихнати и грееха.
 - И мисля, че сега е мой ред да те целуна!